Наив потвърди с кимване.
„Брей, и за това ли вече са измислили лекарство? — шокирах се аз. — Изглежда Майсторите разбират от физиологията на нисшите вампири много повече, отколкото предполагах.“
— Успокоителни ли? — разсмя се Чез. — На теб?! Та ти ако станеш само още малко по-спокоен, ще изпаднеш в кома.
— Ти просто не знаеш какви пристъпи на злоба се появяват по време и след преобръщането — въздъхнах аз. — Голямо удоволствие. И непрекъснато те влече към подвизи.
— Между другото, трябва да си изпия хапчетата след ядене — опомни се Наив, след като сдъвка хапката си. — Бяха някъде тук…
Чез с подозрително хитро присвити очи следеше как Викерс младши вади от джоба си зелени топчета.
— Виж какво, защо днес не пропуснеш вземането на хапчетата?
— Как така? — не разбра Наив.
— Ами така — широко се ухили Чез. — Нима не искаш да те влече към подвизи?
Викерс младши с копнеж погледна чинията на Чез.
— Всъщност ме влече към е-ей онова парче месо. Наяде ли се вече?
— Ще съм се наял, ако ти сега изхвърлиш тези хапчета — намигна моят приятел. — Всъщност тогава така ще съм се наял, че ще ти дам половината от обяда и вечерята.
Знаеше как да го изкуши. Наив известно време гледаше хапчетата, разкъсвайки се между здравия разум и любовта си към храната.
— Добре — най-накрая реши той. — Но само днес, иначе в лабораторията със сигурност ще забележат нещо.
— Заповядай — радостно побутна към него чинията си Чез. — А успокоителните ми ги дай на мен, нека стоят в моя джоб.
— Вземай ги — с лекота се съгласи Викерс младши.
— А колко пъти на ден ги пиеш? — реших да уточня аз, с надеждата поне да оценя мащабите на предстоящото бедствие.
Наив демонстративно изяде храната на Чез и едва тогава отговори:
— Три пъти на ден след хранене.
„Значи скоро ще можем да наблюдаваме леки промени“ — разбрах аз.
Не че одобрявах идеята на Чез, но Наив си струваше да бъде поразтърсен — понякога нечовешкото му спокойствие беше ужасно дразнещо.
— Казах ли ви, че вече изучаваме бойни заклинания? — за пореден път попита Наив, демонстрирайки ни пръстена си — точно копие на онзи, който подарих на Даркин.
Сякаш не знаехме. Още вчера ни наду главите как е победил в двубой специално поканен първокурсник от въздушния факултет. При това му е било достатъчно да използва само едно заклинание — аналог на огнената топка, създадена с помощта на новия вид енергия. Наистина, това му е бил първият и последен двубой, защото по-нататъшните изпитания се провеждали само върху манекени. Наив ударил бедния първокурсник твърде силно.
— Чухме вече — изсумтях аз, опитвайки се да скрия леката си тъга. — Сега ще има кой да ме пази от „водните“, ако се наложи.
— А те няма ли да се оплачат от нас? — притеснено попита Наив.
— Шегуваш ли се? — прихна Чез. — Гордостта няма да им позволи. Ще кажат на друидите, че Ейнджъл се е спънал по стълбите. Но виж, Зак вече не бива да се разхожда сам из форта — със сигурност ще го дебнат.
За това беше прав, разбира се. На тясната стълбищна площадка никой не успя да използва заклинания, а и всичко стана твърде бързо. Но виж, на открито място не мога да им противопоставя нищо, дори черепът все още е в лабораторията. А и да беше с мен, едва ли можеше да ме защити от неочаквано нападение.
— А на всичкото отгоре живеем в една казарма — намръщих се аз. — Върви ми, няма що.
— Както винаги — доволно се ухили Чез. — Стига сме нажежавали обстановката, да вървим на занятия. Днес Ленди обеща да разкаже нещо интересно.
Та той всеки ден разказваше сума ти интересни неща. Само че този път беше един от редките случаи, в които бих предпочел да послушам скучни лекции за нещо обичайно. След подробното описание на поредната твар от Прокълнатите земи животът на скаутите ни изглеждаше все по-мрачен. Ако не се уморявах толкова много през деня и не заспивах до най-прекрасното момиче на света, сигурно щях да сънувам безкрайни кошмари. А сега… сънищата ми определено не можеха да се нарекат кошмари.
Пред входа на зоопарка срещнахме Алиса и аз моментално забравих за лошото си настроение. Как можеш да мислиш за глупави заплахи, когато до теб стои такава красавица? Правилно, никак. Ако, разбира се, за това услужливо не напомни най-добрият ти приятел.
— Алиска, привет! — преувеличено радостно я поздрави Чез, съумявайки да мине пред мен. — Представяш ли си, днес Зак счупи носа на Ейнджъл!