— Кога успя? — измърка Алиса, заобиколи Чез и скочи в обятията ми. — И не ми позволи да се насладя на този чуден момент? Не те е срам!
— Два момента — поправих вампирката аз. — Бяха два удара.
— Още по-добре — възхити се Алиса и сочно ме млясна по устните. — Моят герой.
Виж, за такава награда бях готов да чупя носа на Ейнджъл всеки ден. А още по-добре — всеки час.
— Сега твоят герой трябва да бъде охраняван по-добре — отбеляза Чез. — „Водните“ няма да го оставят току-така.
— Аз ще те охранявам — обеща ми Алиса.
— Е, с теб не се страхувам от никого — усмихнах се аз, прегръщайки я през кръста.
Трябва ли да казвам, че заниманията започнаха в приповдигнато настроение. На всичкото отгоре Ленди ни устрои малка изненада и в началото на урока ни почерпи с нормално као, а не с онази помия, която сервират в столовата. После направи малко отклонение от вече привичния план на занятията и ни разказа какво ни очаква по време на бойните действия. Странно, но едва след няколко дни ние най-накрая узнахме от достоверен източник как ще протече всичко. Тоест, ясно е, че маговете ще си разменят заклинания над Прокълнатите земи и така нататък, но тактическата схема ни беше обяснена едва днес.
— Настанявайте се, деца. Днес ще говорим не за оцеляването, а за тактиката на бойните действия на нашата армия. Едва ли ще участваме в нещо подобно, но винаги трябва да знаем какво става над главите ни.
— Нали ви казвах, че всички битки се провеждат във въздуха! — зарадвано извика Чез.
— Може ли още сега да попитам нещо? — вдигна ръка Алиса.
— Разбира се — разреши Ленди.
— Сега ще говорите за тактика. А на мен ми е интересно защо бойните действия се провеждат именно тук и именно по този начин — попита вампирката и поясни: — Тоест, защо не се опитаме да нападнем Халифата по море, например? А те защо не направят опит да преминат през земите на вампирите и не нападнат Крайдол?
Сега, когато Алиса заговори за това, и аз самият забелязах несъответствието.
— Никой няма да ги пусне да минат през земите на вампирите — усмихна се Ленди. — Шатерци знаят, че е достатъчно да унищожат само Майсторите, за да могат на практика безкръвно да завладеят цялата Империя. Разбира се, те биха могли да предизвикват страх в Империята, извършвайки терористични актове в различни градове, но това би ни развързало ръцете. Смятайте го за негласна уговорка, един вид правило за водене на война.
— Не го очаквах — честно признах аз.
— Това е само една от причините. По време на скорошните сблъсъци неочаквано стана ясно, че те са доста силни в екипните действия. Очевидно, докато Академията е хвърляла силите си за подобряване жизнените условия на столичната аристокрация, шатерци усилено са усъвършенствали бойните си умения. Така че за тях е изгодно да нападат с всичките си сили именно тук и да водят бойните действия по удобен за тях начин.
— Ето какво било… — проточи Чез, очевидно без да се вслушва в думите на Майстора. — А какво казвахте за бойните действия във въздуха?
Моят риж приятел винаги е мечтал за полети, но, независимо от добрите си способности към стихията на въздуха, пълноценната левитация все още не му се отдаваше. Даже аз, със своя многократно нараснал потенциал едва ли бих могъл сериозно да се заема с полети, най-много да успея да правя огромни скокове. Разбира се, това беше преди окончателно да загубя способностите си към Занаята.
— Над Прокълнатите земи се създават площадки от уплътнен въздух, на които се разполагат групи от Майстори. А после започва тактика, стратегия и постоянна смяна на атакуващи и защитни заклинания. Основната част от защитата се поддържа от ученици, защото тези заклинания не изискват такава скорост и точност като атакуващите. Всъщност именно учениците поддържат площадката и защитните полета, а в това време Майсторите, в петорки или самостоятелно, се опитват да пробият защитата на противника. Между другото, Върховните Майстори най-често предпочитат да използват левитация и да се придвижват независимо от платформите.
— И все пак — защо не на земята? — зададе общо взето глупавия си въпрос Наив.
— Защото заклинанията и такова скупчване на хора ще привлече всички твари от Прокълнатите земи. Накратко, ако някой падне от площадката на земята, може вече да се счита за мъртъв.
— Каква прелест! — изсумтя Алиса. — Всъщност почти се радвам, че няма да участваме в това.