Един от работниците в зоопарка донесе прозрачен контейнер с безформено същество в средата на залата, постави го на пода и предпазливо отвори капака. За щастие, слабото място на тази твар беше нейната скорост, затова тази „капка“ не представляваше никаква опасност за нас. Бавно преливайки през ръба на квадратния контейнер, тя потече по пода към нас, почувствала любимото си лакомство — жизнена енергия.
Всички скаути и местни работници се бяха събрали да погледат проверката на възможностите на Наив — горният етаж беше пълен до дупка. Впрочем, горе-долу същото количество зрители наблюдаваше и нашите „гладиаторски боеве“.
Наив се приближи, прицели се и изстреля виолетова топка енергия директно в „капката“. Раздаде се висок противен писък, тварта почерня, сгърчи се и, съдейки по всичко, благополучно умря.
— Без никакви усилия — доволно се ухили Наив.
— Какво му става днес? — прошепна ми Алиса. — Не прилича на себе си.
— Дълга история — изсумтях аз. — Оказва се, че в лабораторията са го тъпчели с успокоителни, та неговата вампирска същност да не се проявява твърде активно. Чрез подкуп и шантаж Чез го уговори да спре хапчетата за един ден.
— Както е тръгнало, скоро ще се превърне в пълно копие на Велхеор.
През това време Наив се разхождаше около убитата „капка“ и се покланяше на публиката.
— Край, сега бързо ще прочистим Прокълнатите земи! — уверяваше публиката Викерс младши, размахвайки юмруци. — Ще размажа всички тези твари!
— Брей-й — проточи приближилия се към нас Чез. — Нима всичко това е само заради едно пропуснато хапче? Та той се държи като пиян.
— Тогава му върни хапчетата, докато не е хукнал сам да превзема Шатерския халифат — сопнах се аз.
— Не, нека днес да го оставим така — заинати се Чез. — А ние ще го наглеждаме да не сътвори някоя глупост и ще се посмеем…
За щастие Наив скоро се успокои — веднага след като изпя две жизнеутвърждаващи песнички и изтанцува нелицеприятен танц върху остатъците от съществото. За наш късмет местните работници бяха толкова радостни, че най-накрая се е намерило средство срещу опасната твар, че не обърнаха голямо внимание на странното поведение на приятеля ни.
— Това е просто великолепно — съобщи ни Ленди, усмихвайки се радостно. — Ако на онова паметно излизане в Прокълнатите земи с нас имаше нисш вампир с такива способности, щях да запазя ръката си! Още днес ще отида в изследователския център и ще поискам да отделят на този въпрос колкото се може повече внимание. А и Шорт обеща да поговори с началника на гарнизона да изпратят още нисши вампири във форта.
„Така-а, значи ще им трябват нисши вампири? — моментално отбелязах аз. — А в момента всички отношения с тях се извършват единствено през Огнения орден. Мисля, че леля ще се зарадва на нов договор с Академията, трябва непременно да поговоря за това с Майстор Ревел.“
— Между другото, Зак, не е ли време да отиваме в изследователския център? — весело попита Наив.
Чак подскочих.
— Определено!
Изглежда така се бяхме увлекли от битката, че напълно забравихме задълженията си. А трябваше да съм в лабораторията с Майстор Некор още преди два часа. Ох, лошо ми се пишеше…
Действие 6
Мъмренето, разбира се, си го получих. Майстор Ревел не беше от хората, който прощават дори и минутно закъснение, а тук ставаше дума за цели два часа. Конското, което ми чете, беше забележително. А после и Майстор Некор дълго ми надува главата, говорейки колко са важни нашите изследвания за него лично, за форта, за науката и за света като цяло. При това именно в този ред на важност.
След заслуженото конско отново се залових с некромантията, като многократно съживявах скелети. По опитен път установихме, че за пълното унищожаване на вграденото в костите сплитане беше достатъчно скелетът да се раздели на четири части. Тоест след като му отсечем главата, ръката и разполовим туловището, можехме да гарантираме унищожаването на заклинанието. Ако само главата или ръцете му са отрязани, неживият продължаваше да бяга и да се бие, все едно нищо не се е случило. Изяснихме също така, че ако костите не са прекалено пострадали при разфасоването на скелета на части, той може лесно да се съживи отново, с влагане на ново заклинание в него чрез артефакта.