Докато аз отделях цялото си внимание на защитата, Наив успя с един скок да прибяга нагоре по стълбите, без да обръща никакво внимание на достигналите до него заклинания, и да нападне „водните“. Ударът с юмрук накара Ленс да полети до най-близката стена, но след това Ейнджъл и Стори буквално изхвърлиха Наив обратно долу, като забиха и Ледено копие в незащитената му ръка. Падайки на пода, той веднага бе прикован към него с Ледени окови за ръцете и краката. Трябваше спешно да заставам между напразно опитващия се да стане приятел и „водните“, за да се опитам да го защитя, впрочем, без особена надежда за успех.
Докато Стори помагаше на Ленс да се изправи, аз се оказах сам срещу Ейнджъл.
— Е, сега ще си платиш за всичко — злорадо се ухили той.
И едва сега със закъснение осъзнах, че той може просто да ме убие. Дали случайно, дали нарочно — кой знае какво му е в главата? Въпреки че до този момент „водните“ се стараеха да използват слаби заклинания, но срещайки отпор, можеха просто да загубят контрол.
— Зак, лягай! — неочаквано извика от пода Наив.
Аз послушно рухнах на пода, без изобщо да се замисля от какво е обусловен викът му. Над мен прелетя топка виолетова енергия, мина благополучно покрай ловко отскочилия Ейнджъл и удари в едва забележимо трептящия Поединичен купол. Разнесе се силен трясък и заклинанието изчезна.
Стори сграбчи Ейнджъл за рамото, като така не му позволи да завърши ответното атакуващо заклинание.
— Да изчезваме, патрулът ей сега ще дойде!
Ейнджъл ме прониза със злобен поглед, но послушно тръгна заедно с Ленс нагоре по стълбите след Стори.
— Къде тръгнахте?! — извиках ядосано. — Още не сме приключили!
След като се уверих, че вече ги няма, аз веднага се заех да освободя Наив от пода, като внимателно започнах да троша леда с помощта на кукри.
— Как си, добре ли си? — попитах, без да спирам да работя с ножа.
— Доб… — започна Наив, но по-нататък се разнесе само сподавено бълбукане.
Вдигайки поглед към лицето му, аз с ужас видях, че от устата му тече кръв. Очите на Наив бяха затворени, и, както изглежда, беше загубил съзнание.
„Странно, той като че ли не получи сериозни наранявания! — слисано помислих аз, губейки за момент самообладание. — И къде са тези тъпи патрули, когато най ти трябват?!“
Особеността на ледената магия с вода беше, че след сформиране на заклинанието цялата магия излизаше от леда. Тоест всички изразходвани „маги“ отиваха за кондензация на влагата от въздуха и заледяването й, след което се появяваше най-обикновен, макар и невероятно здрав лед. Именно благодарение на това свойство на магията на водата аз можах да използвам Леден меч в битката си с неживите във Великото гробище и именно затова сега с толкова труд къртех ледените окови на Наив. Кукри с лекота поглъщаше сплитанията на заклинанията, но се оказа не особено подходящ за къртене на лед.
„Драконовски гадини! Как успяха толкова силно да наранят Наив?! — мислех си ядосано. — Нали само по рамото го удариха… а и този драконовски кукри… кой му е измислил такава неудобна форма?!“
Гневът, раздразнението и страхът за приятеля накараха мускулите ми да потръпват странно. Цялото ми доскорошно спокойствие изведнъж се изпари, остана само изгаряща ярост, която неочаквано се превъплъти във вече познатата ми форма на Огнена топка. От изненада не завърших сплитането, и вместо огнено кълбо от ръцете ми просто се изля малък огнен поток. Бързо го насочих към остатъците от леда и той веднага се втечни, като незабавно освободи ръцете на Наив. Без да имам време да се порадвам на новооткритите си способности, аз подхванах приятеля си и изскочих на улицата. На входа се сблъсках с военен патрул, който изобщо не бързаше към мястото на сблъсъка с „водните“. Явно от последната ни среща Ейнджъл и компания доста бяха напреднали в създаването на Поединичен купол, така и никой не беше забелязал използването на бойни заклинания.
— Помогнете, на човека му е зле! — извиках аз, огъвайки се под солидната тежест на Викерс младши.
Единият Майстор, отличаващ се от върлинестия си колега с по-масивното си телосложение, веднага скочи към мен, поемайки част от тежестта на Наив, а другият внимателно се вторачи в лицето му.
— Той вампир ли е?
— Нисш — нервно потвърдих аз. — Може би трябва при друидите да го…
— Какво е станало с него?
— Не знам — почти искрено отговорих аз. — Намерих го на стълбите в това състояние. Сигурно е изгубил съзнание и е паднал.