Нищо по-правдоподобно не успях да измисля.
— А защо ливреята му е разкъсана… и рамото е в кръв?
— Хайде стига — прекъсна го вторият патрулен. — Казано ни е, че ако на някой от нисшите вампири му прилошее, веднага да го водим в изследователския център.
Дългучът явно имаше още въпроси, но се сдържа и кимна неохотно.
— Добре, да вървим.
По пътя към изследователския център озадачено си повтарях думите на патрулния, напразно опитвайки се да разбера какво точно е имал предвид. Нима в лабораторията нещата са толкова зле, че не са сигурни в безопасността на магията „вамп“ и очакват негативни последици? И може би точно това се е случило с Наив, нали цял ден правеше заклинания наляво и надясно?
Смътно си спомням как още щом дотичахме до изследователския център, Наив веднага го грабнаха някакви Майстори, оставяйки ме с патрула в коридора. Впрочем и те бързо си тръгнаха, за да продължат обхода на района си.
Приклекнах, тъй като нямаше никакви пейки за чакащи, облегнах се на стената и затворих очи. Адреналинът все още бушуваше в кръвта ми, но приливът на енергия намаля и ме обхвана лека апатия, а заедно с нея и закъсняло чувство на болка в обгорената ръка. Драскотините от парчетата лед почти не се усещаха, но обещаваха да ми осигурят още немалко неприятни моменти. Сблъсъкът този път явно не мина в наша полза, макар че и за победа на „водните“ не би трябвало да се брои. Все пак бяха петима срещу нас двамата, макар и двама от тях да не участваха пряко, защото поддържаха Поединичния купол. Добре се бяха изучили, защото при последната ни среща не бяха способни да създадат подобни заклинания. И между другото, като споменах за способности, аз някак си успях да създам заклинание! Сега отново не можех да усещам потока енергия, но тогава, за един кратък миг… Това беше странно, защото аз наистина мислех, че артефактът е отнел всичките ми способности. Може би нещата не бяха чак толкова зле и имаше шанс да си ги върна? Само дано с Наив всичко да е наред…
Не забелязах кога съм задрямал, но според мен не бяха минали повече от няколко минути, преди да подскоча от нагъл шут в задника.
— Какво?! — не на място извиках аз, подскачайки с цяло тяло.
— Къде беше?! — яростно изкрещя в лицето ми Алиса и веднага се хвърли на врата ми. — Едва не полудях от тревога, а той тук си спи!
Не се задържах на крака и рухнах на пода, повличайки със себе си и вампирката.
— Е, не тук де, засрамете се — вяло се пошегува Чез и разтревожено попита: — Наистина, къде изчезнахте? Дори вечерята пропуснахте. Взехме ви храна от столовата, а вас все ви няма и няма.
Надигнах се с усилие от пода, опитвайки се напразно да раздвижа схванатите си крака под зорките погледи на приятелите си.
— Първо нас с Наив ни задържаха в лабораторията заради закъснението, а после попаднахме на „водните“.
— Нали ти казах! — злобно каза Чез. — Ами че изроди. Какво са направили на Наив?!
— Възможно е и нищо — въздъхнах аз и накратко разказах за нашата среща с Ейнджъл и компания и за това, което чух от патрула.
— Надявам се, че с него всичко ще е наред — Алиса внимателно ме прегърна през кръста. — А ти как си? Пострада ли?
— Основно пострада само гордостта ми — отговорих честно. — Хей, а как ме намерихте тук?
Чез и Алиса се спогледаха.
— Ами първо доста ви чакахме, после решихме да отидем до изследователския център, за да разберем какво става. Но когато излязохме от стаята, видяхме на стълбите в казармата мокри следи и вдлъбнатина в стената, и това, меко казано, ни разтревожи. На улицата още първият патрул искаше да ни върне обратно в казармата, но ние им казахме за забавилите се някъде приятели и те ни доведоха тук.
— По думите им единият от вас едва ли не умира и ние много се уплашихме — добави Алиса.
— Откога дремя? — притесних се аз. — Друидите вече би трябвало да са разбрали какво се е случило с Наив.
И сякаш чул моите думи, от кабинета излезе Майстор, познат ми смътно покрай някакви изследвания на тялото ми.
— Е, как е той? — веднага се втурнахме ние срещу Майстора.
— Ще живее — потърка носа си мъжът. — Вие приятели ли сте му?
— Да! — отговорихме вкупом.
— Може би тогава вие ще ми обясните защо в кръвта му няма следи от лекарствата, които би трябвало да взема по няколко пъти на ден? Той нищо ли не ви е казвал за хапчетата, които му даваме?
— Ъ-ъ-ъ… май спомена — внимателно потвърди Чез. — Каза, че това е успокоително и днес е решил да не го приема. Един вид като експеримент.