— О, ще го запомнят — навъсено кимна Чез.
Едва започнахме с вече станалата ни обичайна, но от това съвсем не и по-вкусна закуска, когато в трапезарията се появи сержант Торн и тръгна право към нашата маса.
— Закари Никерс — рязко каза той, заставайки над нас. — Майстор Ревел иска да те види.
— След закуска? — попитах с надежда.
— Веднага! — излая сержантът така, че подскочих не само аз, но и седящите на съседните маси ученици.
Както не без злорадство забелязах, особено се стреснаха Ейнджъл и компания. Всъщност за какво друго, освен за вчерашния сблъсък, биха ме викали при шефа на службата за сигурност на Академията? Сигурно е чул нещо за вчерашния инцидент и е решил да разбере подробности. Макар че Майстор Ревел можеше да е решил да ме види и по други причини. Например, че в лабораторията най-накрая са успели да се справят с моя артефакт.
— Слушам! — отговорих кратко и скачайки от масата, последвах сержанта.
— Ще се видим на занятията! — извика след мен Чез.
Минавайки покрай настръхналите „водни“, не можах да устоя и им намигнах. Нека се поизнервят още малко.
Сержант Торн ме придружи до изследователския център, сякаш можех да избягам някъде, и ме предаде в ръцете на охраната. И те като никой път досега не останаха на поста си, а тръгнаха с мен през всички коридори чак до кабинета на Майстор Ревел. Създаваше се впечатлението, че съм арестуван или нещо подобно.
— А, Зак, влизай — посрещна ме плешивият Майстор.
Аз послушно влязох в кабинета и седнах срещу него.
— Добро утро, Майстор Ревел.
— Също така добро като вчерашното ли? — присви очи Майсторът.
— В какъв смисъл? — попитах аз.
— Това ти ми го кажи, какво е станало снощи при входа на казармата и защо твоят приятел се оказа в болницата.
Какво пък, това беше съвсем логично. Все пак той е шеф на службата за сигурност, не е кой да е. Въпреки че ако наистина беше добър, нямаше да задава въпроси, а щеше да знае всичко. Че дори и да го предотврати. Странно, че във форта нямаше заклинания-датчици за засичане използването на магия, както в Академията.
— Нападнаха ли ви? — продължи Майстор Ревел. — Открихме следи от използване на заклинания.
— Може и така да се каже… — бавно произнесох аз.
Дракон да ме отнесе, не исках да говоря за случилото се. Нека моите проблеми си останат само мои.
— Да ви убият ли се опитаха или да ви отвлекат?
— Не, това не беше покушение, както при последното ми идване в Академията. Просто… наши вътрешни проблеми…
— Сериозни са ви проблемите, ако се съди по следата на стената — отбеляза Майсторът. — Може би щях да си затворя очите, ако нямаше пострадали участващи във важни експерименти.
Уж правилни неща говореше, но пак звучеше гадно. Отново се почувствах като опитно зайче, а не като жив човек.
— Просто решавахме вътрешни разногласия — упорито повторих аз.
— За първокурсници двубоите са забранени — напомни Майсторът и за известно време се замисли. — Какво пък, досещам се с кого може да сте имали проблеми, и бих могъл да накажа всички участници в боя, за да не се повтарят подобни инциденти.
— А има ли начин да не се стига до това? — попитах предпазливо.
— Само ако ми разкажеш за случилото се без да криеш абсолютно нищо. Трябва да знам всички подробности.
Не знам за какво му беше нужно това, но аз все едно се канех да му кажа за появилите се за кратко способности към Занаята. Така че защо не.
И аз послушно му описах всичко, което се беше случило, избягвайки единствено да споменавам имената на „водните“. Просто за всеки случай. С особена радост споменах за изненадващо направеното заклинание, с най-големи подробности описах усещанията си и буквално преживях този момент наново.
— Да, по мое време разногласията се решаваха с юмруци или официални двубои — въздъхна Майсторът и очите му леко се премрежиха. — Вярвахме, че всеки спор трябва да се решава пред публика, така че всички да знаят кой е по-силният. Биехме се не до смърт, а за уважение. Самата победа не беше достатъчна, трябваше да е красива и честна. И със сигурност не така, тихомълком.
— Омразата няма нужда от зрители — свих рамене аз. — Това е друго.
— Да ти поставя охрана, за съжаление, не мога. Майстори, ходещи по петите на ученици, ще изглежда прекалено нелепо. Но и повторение на подобни инциденти не ми трябва. Ето защо ти предлагам за в бъдеще да вземаш от лабораторията артефакта и няколко скелета. Нека навсякъде ходят с теб. Ще наречем това тренировка на уменията на некроманта.