Признавам, че не очаквах подобно нещо.
— Тоест ще мога да се разхождам из форта с двама неживи като телохранители? — уточних за всеки случай аз.
Какво пък, нелоша картинка ще се получи! Само не ми беше ясно защо Майсторът реши, че крачещите из форта неживи ще изглеждат по-малко нелепо, отколкото Майсторите-телохранители?
— Точно така. На всички въпроси можеш смело да отговаряш, че тренираш неочаквано появилите се способности към некромантията. На теб така или иначе ще ти се наложи да използваш артефакта по време на патрулирането из Прокълнатите земи, значи можеш да започнеш тренировки с него под ръководството на капитан Шорт в зоопарка. Е, и в лабораторията също, разбира се.
„Значи сега ще мога да спра да се чувствам като безполезен баласт на тренировките — мислено потрих ръце аз. — Със скелетите е-хе-е, колко неща ще можем да правим.“
— А днес имам специални планове за теб — продължи Майстор Ревел. — В светлината на това, че способностите ти са се върнали за момент, ще пробваме някои нови неща.
„Само не поредните изследвания! — помислих си уморено. — В мен сигурно вече и кръв не остана. А и настроението ми е отвратително, честно казано — след безсънната нощ и общото напрежение от последните дни.“
— Какви? — попитах аз, стараейки се да скрия лекото си раздразнение.
— Може би нашето лечение не дава резултати, защото от самото начало тръгнахме по грешен път. Признавам, че тук аз съм виновен — подведох се от увереността ти в силата на тайнствения артефакт на некромантите, който уж отнемал „най-ценното“. Но дори той наистина да прави нещо подобно, то едва ли това ще е способността към Занаята. Има и къде по-ценни неща — животът на близките ти, разумът ти, здравето или душата, например.
— Не съм сигурен, че това звучи успокояващо — намръщих се аз.
— А аз не съм тук, за да те успокоявам — без намек за усмивка каза Майсторът. — Искам само да те излекувам, за да получа възможност да изследвам магията на драконите.
Е, поне беше честен.
— И какво ще правим днес?
— Реших да погледна на проблема от друг ъгъл. Нека забравим за малко за артефакта и да предположим, че за всичко е виновно ухапването на вампира.
— Но аз… ние го убихме — напомних за всеки случай. — И не се превърнах във вампир.
— Да, не страдам от склероза — спокойно отвърна Майстор Ревел. — Но измененията може да са отишли достатъчно далеч и да са станали необратими.
— Необратими?!
— Необратими, ако не се активират с допълнителна намеса — поправи се Майсторът. — Тоест преобразуването е спряно, но възстановяването не е завършено изцяло.
Признавам, че не бях разглеждал проблема от тази гледна точка. Както правилно отбеляза Майсторът, прекалено бях обсебен от артефакта от чуждия свят. Но Майстор Ревел и тук успя да ми развали настроението: лично аз виждах огромна разлика между изразите „необратимо“ и „не е завършено изцяло“.
— Имаме отличен специалист с многовековен опит, знаещ на практика всичко за нисшите вампири — продължи плешивият Майстор. — Мисля днес да те дам на него.
Щял да ме даде, виждате ли. Звучеше не особено приятно, сякаш не бях човек, а някаква вещ. Едно беше хубаво — този негов специалист по нисши вампири със сигурност имаше отношение към създаването на хапчетата, а резултатът от тяхното действие вече бях наблюдавал от първа ръка. По-точно, видях как се държеше Наив, когато спря да ги приема, и до какво го доведе това. Очевидно беше, че разработилият лекарството друид наистина е най-добрият в тази област.
Мислите ми сами се върнаха назад към Викерс младши. Как ли е сега?! Трябва да намеря свободна минута и да разбера как се чувства.
— И така, какво ме заплашва днес в светлината на новата диагноза, поредните кръвни проби ли? — уточних все пак аз. — Дотук поне два литра са ми източили.
— Тук кръвта няма нищо общо. Ще се наложи да подходим малко по-другояче. Между другото, помниш ли нашия разговор за кръвта на дракона?
Кимнах утвърдително.
— Значи, именно от нейната концентрация зависи процесът на превръщане във вампир. При всеки човек преминава с различна скорост. Предполагам, че в твоя случай преобразуването е било донякъде забавено?
— Да, но най-вече благодарение на някакво чудодейно средство на Велхеор.