— Това е Закари Никерс. Неотдавна го ухапал вампир. Той успял да убие гадината преди да се преобразува, но способностите му към Занаята така и не се върнали.
— Нормално.
Да, разбира се! Всеки ден хора се промъкват в замъка на бойния клан и убиват ухапалия ги вампир! Напоследък всички се опитват да смачкат самочувствието ми.
Майстор Ревел хвърли на масата папката с досието ми.
— Направи всички необходими тестове, включително и за драконова кръв.
— Както кажеш.
Прошумоля обърната страница, но друидът така и не вдигна поглед към нас.
— Зак, оставаш на негово разпореждане. Веднага след излизане на всички резултати се връщаш при мен — нареди Майстор Ревел. — Късмет.
„Какво общо имат тук късметът и даването на най-обикновени изследвания?“ — помислих озадачено, докато гледах излизащия от кабинета Майстор.
За цялото време на краткия разговор друидът дори вежда не повдигна. Признавам, че след като останах насаме с него, се почувствах, меко казано, неуютно.
— Сядай — нареди друидът и едва забележимо кимна към стола до стената.
Аз послушно седнах и зачаках. Неприветливият обитател на кабинета прочете още няколко страници и едва тогава благоволи да обърне погледа си към мен.
— Имаш пресни рани — не разбрах дали ме пита или констатира той.
— Дреболия — отвърнах предпазливо.
— Добре — отново неопределено каза друидът.
Стана от креслото, пристъпи към мен и започна да прекарва ръце около тялото ми. Стандартно действие — всички друиди извършваха първоначалната диагностика по подобен начин.
— Ясно — замислено произнесе друидът, а в гласа му се прокрадна лека заинтересованост.
След това последваха тестове с използването на артефакти, вземане на кръв, слюнка и убождания с игла на най-неочаквани места. Нищо необичайно, като цяло. След приключване на изследванията той седна обратно в креслото, взе книгата и отново потъна в четене.
Съвсем съвестно се опитах да седя спокойно и да чакам, но издържах не повече от няколко минути.
— А дълго ли ще чакаме?
— Ще ти съобщя.
Да, ето я разликата между заинтересованите от резултата учени и учени, изпълняващи рутинна задача. Некор е готов да се грижи и прашинка да не падне върху мен, само и само да съм още половин час в лабораторията му, а този дори и присъствието ми не забелязва. Ех, само ако знаех, че са толкова напреднали в изучаването на последствията от вампирско ухапване, нямаше за всичко да разчитам на Велхеор. Кой го знае с какво ме е тъпкал, уж за да забави процеса на трансформация.
Може би ако не беше силният глад, който изпитвах, дори щях да задремя — настроението ми би могло да се подобри. А така се налагаше да седя, гледайки в една точка, и да размишлявам за непостоянството на живота. Час и половина.
Най-накрая друидът все така бавно остави книгата настрана, стана от креслото и пристъпи към апаратурата. Оказа се, че прекалено рано се радвам — още половин час той прекара в изучаване на артефактите и съдържанието на колбите. Приключвайки с това, той отново се върна на креслото, но този път не взе книгата, а се зае с попълване на дадената му от Майстор Ревел папка.
— Закари Никерс, казваш?
— Аха — предпазливо потвърдих аз.
— Ти си един много интересен случай.
Направо прекрасно. Бих предпочел да съм най-скучният и обикновен случай в историята на Академията. Здрав, силен и нормален.
— И разбрахте ли какво ми е? — попитах с надежда.
— Разбира се — отговори друидът.
И отново мълчание.
— И-и?
— И сега можеш да отнесеш въпроса си към Майстор Ревел.
— Кажете поне нещо! — проплаках аз.
— Е, добре — изненадващо лесно се съгласи друидът. — При теб се наблюдава изключително висока концентрация на драконова кръв. По-висока, отколкото при всички изучавани от мен хора.
— А много ли сте изучавали?
— Достатъчно.
Да, приказлив тип.
— А за моите способности?
— Ами ако не беше пил човешка кръв, изобщо нямаше да ги загубиш.
— Аз не съм пил човешка кръв!
— Пил си. В противен случай процесът изобщо нямаше да стигне толкова далече. И това е направено още в самото начало, почти веднага след заразяването.
— Разбирам…
Значи Велхеор изобщо не ме е лекувал, а ме е тровил?! И ако се бях обърнал за помощ към Майсторите, те щяха да ме излекуват без каквито и да са походи в земите на вампирите? Ах, това драконово изчадие!