Выбрать главу

— Закари Никерс, добре ли си? — прояви вяла загриженост друидът. — Нещо пребледня.

Предполагам, че това беше професионален рефлекс, а не истинска загриженост за здравето ми.

— Всичко е наред — процедих през зъби. — Всичко е наред.

— Тогава слушай нататък. Ако се съди по съдържанието на драконова кръв в теб, има много висока степен на вероятност с течение на времето ти сам да се възстановиш. Въпреки че нямам спомен за такива случаи, но конкретно при теб е напълно възможно да го предположим.

Тоест, ако бях изчаках малко, без да предприемам нищо, щях сам да се излекувам?! Ах, дракон да го разкъса на малки парченца! Велхеор, разбира се, не друида. Ще се върна, ще го изхвърля от Великата библиотека в Крайдол, и нека се маха където му видят очите!

— И сега какво ще стане с моите способности? — попитах друида, опитвайки се да оставя настрана мислите си за предстоящото отмъщение, което се оказа не толкова лесно.

— С времето ще се върнат — уверено отвърна Майстор Орион. — Не мога да кажа кога по-точно, нито да повлияя на този процес. Всички наши изследвания на драконова кръв са само наблюдателни, до момента все още не са открити физически, химически или дори магически начини на въздействие върху нея.

— Разбирам… — проточих аз.

Това би могло да се счита за добра новина. Способностите ми към Занаята скоро ще се върнат! Сега оставаше само един въпрос: колко скоро?

— Между другото, в допълнение към пресните рани по гърдите и изгарянето на ръката забелязах и нарушения във функционирането на черния дроб — неочаквано каза друидът, като внимателно ме погледна. — Да не злоупотребяваш?

Аз примигах изненадано, взирайки се в друида.

— С какво?

— С алкохол.

— Пих няколко пъти през последните три месеца — отговорих смутено.

— Да не са няколкостотин пъти? — подозрително уточни той.

— Не, разбира се! — дори се обидих аз.

— Странно — измърмори друидът. — А черният ти дроб изглежда така, сякаш не изтрезняваш.

Не знам защо изобщо е гледал черния ми дроб, но от здравето си никога не съм се оплаквал. Дори изгарянето на ръката вече не ме болеше, въпреки че по принцип отказах да я лекуват.

— Всъщност, през последните няколко дни постоянно ме изследваха — напомних аз. — Би трябвало отдавна да са забелязали такова нещо.

— Точно така — съгласи се Майстор Орион. — Днес ще поговоря с хората от другия отдел — и той някак подозрително ме измери с поглед. — Ще проведа лечение, но ти престани да пиеш.

— Не съм пил!

Друидът само махна с ръка, сложи ме на леглото и започна лечението. Колко време отнема на престарял друид да възстанови болен черен дроб? Не много, повярвайте ми.

— А сега вземай отчета за изследванията и бегом при Майстор Ревел — каза друидът, приключвайки с лечението, — сигурно вече те чака.

— Както кажете — отвърнах и взех папката от ръцете му.

— И затвори вратата след себе си — сухо намекна Орион.

— Благодаря ви — благодарих искрено на друида.

Едва затворил вратата след себе си, аз изведнъж осъзнах, че нямам никакво желание да чакам вечерта. Исках незабавно да кажа на Велхеор всичко, което мислех за него. Всъщност ако можех, бих го натупал както се полага, но не бях сигурен, че ще се справя с него, дори ако способностите ми към Занаята се бяха върнали.

Без да му мисля много, реших да отскоча до библиотеката направо оттук. Трябваше само да намеря подходящо място — нещо от рода на малка стая с една врата. За това идеално подхождаше тоалетната. След като се уверих, че освен мен в нея няма никой, аз използвах ключа и отворих вратата…

Действие 8

Втурнах се в библиотеката и като не видях библиотекаря, който обикновено ме посрещаше, закрещях с пълен глас:

— Велхеор!

Тишина. Горейки от праведен гняв, просто не можех да чакам появяването на Велхеор или Велес при входа и се втурнах да ги търся, впрочем — без да влизам много навътре сред библиотечните рафтове. Няма нищо по-лесно от това да се загубиш тук, след като направиш един-два завоя и изпуснеш от поглед входната врата.

Минаха цели пет минути, преди Велес да изскочи иззад поредния стелаж.

— Къде е той?! — моментално се нахвърлих върху него.

— Кой? — озадачено попита библиотекарят, сякаш освен Велхеор имаше и други гости.