Изглежда двамата с Невил пристигнахме за финала на това противопоставяне. Все пак приятелят ми бе надценил силата на шатерци — те очевидно отстъпваха на Ромиус независимо от всичките си артефакти. Признавам, за пръв път виждах Върховен Майстор в истински бой и определено си заслужаваше.
Сигурно Ромиус беше поддържал защитата си, докато подготви необходимите заклинания, или артефактите на шатерци бяха започнали да губят сила. Във всеки случай, в момента на появяването ни чичо ми започна да действа: един от лъчите неочаквано се отрази от защитното поле и се върна към шатереца, пронизвайки го целия. Трупът още не беше успял да падне на пода, когато следващият шатерец извика и буквално се разлетя на парчета. Когато останаха четирима, единия се опита да вдигне от пода падналия жезъл, но вместо това за миг отклони лъча от защитното поле и от Ромиус моментално удари силова вълна. Останалите носители на жезли се разлетяха на всички страни.
И аз не бях пощаден. Вълната ме блъсна толкова силно, че прелетях три метра и ударих гърба си в стената. А когато успях да фокусирам погледа си и отново се изправих на крака, всичко беше свършило. Ромиус се справи не само със своите противници, но и с всички останали. Все пак беше Върховен Майстор, а не на дракон сянката.
Нисшите вампири моментално се заеха с преместването на живите и относително живите тела, а аз се отправих към седящия на останките от мебели чичо.
— Привет, Зак — уморено се усмихна той. — Мислех, че си във форт Скол.
— Неправилно са те информирали — изсумтях аз. — А аз мислех… че ти, как да кажа…
— Чух вече за какъв сте ме смятали — Ромиус изтри потта от челото си и се изправи. — Кейтен е прибързал с изводите. Той сам би ти разказал всичко, но се появиха спешни задачи в Лита, които, между другото, засягат и теб. Хайде да поседнем някъде на спокойствие и да поговорим.
— Всъщност не разполагам с кой знае колко свободно време… — поколебах се. — Трябва да се връщам във форта…
Ако Кейтен бе потвърдил думите на Ромиус, тогава сигурно нещата са точно такива. Жалко, че не го направи лично, тогава би ми било далеч по-лесно отново да повярвам на чичо си. Признавам, искаше ми се да вярвам, че не е предател, но през изминалото време успях да свикна с тази мисъл. Трудно ми бе отново да започна да му се доверявам и още повече — да му разкрия тайната на моите придвижвания…
Ромиус се разходи покрай нисшите вампири, раздавайки нареждания:
— Вържете ги до идването на стражите. Пренесете Стил в някоя от стаите горе и извикайте друид от селото да го наглежда… И вземете разчистете къщата!
Не знам защо, но много се засегнах от факта, че чичо ми толкова спокойно командва вампирите от Патрула.
Улавяйки недоволния ми поглед, Ромиус поясни:
— В момента не съм представител на Академията, а на Велик дом Никерс. Елиза ме помоли да контролирам работата на Ордена, докато е заета в Меск-Дейн.
— Мило — недоволно измърморих аз.
Откъдето и да го погледнеш, неприятно е да видиш как някой командва нашите момчета, дори това да е родният ми чичо. Моят все още намиращ се под подозрение чичо, ако трябва да съм точен.
Невил остана да помага на вампирите, а ние с Ромиус се качихме в моята бивша стая. Макар че защо „бивша“? След като заминахме за форта тя си остана моя, както и цялата тази къща, между другото. Е, Прокълнатата къща не беше точно моя, по-скоро принадлежеше на целия Дом Никерс, но нали аз бях неотменна част от него.
— Отдавна не сме се виждали, Зак — усмихна се в брадата си чичо ми. — Мисля, че си натрупал доста въпроси.
Кимнах мълчаливо.
— Ще започна отдалеч. Както ти навярно вече си чул от Кейтен, именно аз бях този, който управляваше „Децата на Дракона“. Разбира се, това не беше просто прищявка, и не се занимавах сам с това. Тайното общество в Академията изпълняваше едновременно няколко функции, една от които беше изучаване на забранената магия. Ние наистина привличахме в тайното общество хора, имащи повишена концентрация на драконова кръв, но не приемахме всички. Втората функция на това общество беше да отделим недоволните от политиката на Академията, така беше по-лесно да ги следим и да насочваме енергията им в мирна посока.