— Заедно с Майстор Ревел ли работихте? — за всеки случай уточних аз, макар че и така беше напълно ясно.
— Разбира се. Нищо в Академията не се случва без негово знание. Или по-точно — почти нищо. Асамблеята решава повечето въпроси, но всъщност всичко се управлява от Ревел. В повечето случаи това е полезно за Академията, но понякога той предпочита твърде крайни решения, концентрирайки се единствено на резултата. Много целеустремен човек.
А аз мисля, че това не е лошо качество. Във всеки случай, леля ми ме е учила именно така, а тя разбира от тези неща. Но дори тя не смяташе, че целта оправдава всички средства.
— И когато този невероятно целеустремен човек нареди да убиеш Кейтен, ти побърза да изпълниш нареждането му — мрачно напомних аз.
— Престорих се, че ще изпълня нареждането му — поправи ме чичо. — Всъщност, ако не бях аз, Кейтен вече щеше да е мъртъв.
— Той не спомена нищо за това.
— Кейтен, като повечето млади хора, бе надценил възможностите си. Без чужда помощ той никога нямаше да може да се измъкне от тъмницата. За съжаление бях принуден да се преструвам, че подкрепям Ревел във всичко и да заглаждам ръбовете, където това е възможно.
— Лично на мен Майстор Ревел не ми е направил нищо лошо — отбелязах аз. — Напротив, той всячески ми помага да възстановя способностите си.
— Ще ти помага, и още как! Ти си един от тримата известни до момента хора с толкова високи способности към забранената магия. Сигурно не дава и прашинка да падне върху теб!
— А кои са другите двама?
— Самият Ревел и съветник Митис.
— Съветник Митис? — учудено повторих аз. — Но нали до скоро випускниците на Академията не можеха да заемат придворни длъжности?
— Ами той не е завършвал Академията. При нас, както знаеш, не обучават на забранена магия. Той е природен талант, като теб, и на всичко се учи сам.
Е, не бих казал, че изобщо се уча на нещо. Сънищата се появяваха от само себе си, а Коридорът на съдбата ми остана в наследство от побъркания стопанин на Прокълнатата къща. Между другото, много ми е интересно — дали Ревел и Митис са посещавали други светове?
— Имай предвид, че съветник Митис представлява по-голяма опасност за теб от Ревел — предупреди ме чичо. — Съветникът вече дълги години търси възможност да отслаби Академията и изучава всичко, които в последствие може да се противопостави на Занаята. Оттук и интересът му към забранената магия, между другото. И още — според сведенията ни именно той стои зад появяването на артефактите за нисшите вампири, обтегнатите ни отношения с Шатерския Халифат и дори смъртта на Императора.
Отлично помнех как насън станах свидетел на разговора между Майстора и аристократа. А и въобще, съдейки по фактите, Ревел и Митис работеха заедно. За което не пропуснах да съобщя на чичо ми.
— Знаеш какво казват: дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо. Те си сътрудничат по някои въпроси, но през повечето време се следят един друг и водят тайна битка за всичко, което ще им помогне да придобият знания и сила.
— Например, за мен — с разбиране въздъхнах аз.
— И за Фонтана на съдбата. Този артефакт е много ценен за тях, но сега Прокълнатата къща принадлежи на семейство Никерс. А и този толкова удачно създаден от теб Орден, взел под крилото си нисшите вампири, на които Митис възлагаше сериозни надежди. Общо взето, вие сериозно му попречихте и сега семейство Никерс е под прицел. Не знам какво е замислил, но Кейтен спешно замина за столицата, за да се опита да предотврати възможните неприятности.
— А Майстор Ревел?
— Както вече забеляза, той предпочете тактиката на печелене на доверие. За теб това дори е добре; важното е навреме да забележиш кога ще дойде краят на дружелюбността и ще настъпи времето на ултиматумите. Между другото, ти няма ли да разкажеш нещо? Как напредваш с възстановяването на способностите?
— Ох, това е дълга история — отклоних темата аз. — Боя се, че сега не е времето за това. Дойдох тук с помощта на… да кажем, забранена магия, директно от изследователския център на форт Скол. Подозирам, че гореспоменатият Майстор Ревел отдавна ме чака…