— Те ще дойдат в нашите земи, за да изнасилват нашите домове и да изгарят жените ни!
— Какво?
— Е, всъщност обратното…
— Не мога да гледам как се мъчиш.
— Значи ще ми помогнеш?
— Не, просто повече няма да те гледам.
Действие 0
Даркин беше затънал до шия в бумагите и вече трети ден се опитваше да организира работата на Ордена. А съвсем доскоро искрено вярваше, че бързо ще се оправи с организацията и ще може да изпълни даденото на Алиса обещание — да се спусне в канализацията и да се срещне с дневните вампири. Уви, проблемите изскачаха отвсякъде, и решавайки един, Даркин веднага получаваше десетина нови. Колкото и да е странно, сътрудничеството с троловете се уреди много лесно — всички необходими инструкции вече бяха предварително подготвени от госпожа Елиза. Даркин само трябваше да потича малко из града, за да завери някои документи и да се договори с работодателите. Сега тролове и нисши вампири работеха като пазачи и бодигардове заедно, формирайки смесени групи. Все пак ловкостта и изострените сетива на вампирите заедно със силата и имунитета към магията на троловете ги правеше универсален екип, способен да се противопостави на почти всеки (освен на Майсторите, разбира се). А благодарение протекциите на Висок дом Никерс стойността на услугите на подобни екипи нарасна съществено, което не можеше да не радва троловете. В началото Даркин сериозно се притесняваше от конфликт с каменните глави, защото на практика те бяха почти насилствено присъединени към Ордена, но всичко се размина — троловете се оказаха сговорчиви момчета, които не се замисляха особено за такива дреболии като политиката. Работа има, пари има, храна има — значи животът е прекрасен!
— Даркин, дойдоха още два вампира. Жадуват колкото може по-бързо да започнат работа — надникна в кабинета Мари.
— Действай както обикновено: дай им амулети на Ордена и ги прати при Догрон да ги разпредели по обекти.
След подписване на договора с троловете Даркин незабавно уволни един от нисшите вампири, отговарящ за разпределението на работните места, и постави на негово място предводителя на троловете. Разбира се, наложи се да разширят вратите в цялата сграда, но си струваше — тролът се оказа отличен работник. Въпреки че Догрон загуби ръката си благодарение на Даркин, той изобщо не се разстройваше по този повод и дори не беше обиден. И това въпреки фактът, че нито един друид не можа да възстанови изгубената му ръка, защото обикновената магия изобщо не действаше на троловете. Както неотдавна се изясни, единственото изключение беше магията на пръстените на нисшите вампири. Между другото, по този повод при Даркин дори идваха двама странни дебели Майстори от Академията — задаваха въпроси и предлагаха сътрудничество при експерименти с артефакти. Без да мисли много, Даркин се съгласи да се отбие в лабораторията им, за да мине изследвания след използване на пръстена. Така в плановете му за седмицата се появи и посещение в Академията, при това Даркин искаше да отиде колкото се може по-скоро, и това изобщо не беше заради притеснения за здравето си. Просто той винаги беше искал да посети Академията и не можеше да пропусне такъв шанс.
Даркин надникна в приемната.
— Мари, какво още имаме за днес?
— Среща с представители на едни от най-големите градски складове.
— И какво, нямат пари за нормална охрана? — изуми се Даркин.
— Имат, разбира се. Просто такива големи и сериозни предприятия предпочитат да не се ограничават единствено със защитни заклинания. Все пак е къде по-спокойно да разчитат не само на бездушна магия, но и на живи пазачи.
Даркин кимна в съгласие.
— Щом има много пари, защо да не се подсигури сериозна безопасност? Заклинания, тролове, вампири, пък дори и дракони, ако има достатъчно пари.
— Какво, и дракон ли може да се наеме?! — ококори се Мари.
— Е, казах го само за да бъда духовит — смути се Даркин. — Кога ще дойдат?
Вампирката се изкикоти:
— Майтапиш ли се? Такива хора не идват, те винаги викат при себе си.
— Кхъ… е, и кога би трябвало да съм при тях?
— Ами, след десет минути — сбърчи чело Мари.