— Какво?! — подскочи Даркин. — Защо не каза досега?!
— Нещо забравих — сви рамене вампирката, като дори не опита да се направи на виновна. — Работата е необичайно много, а и още не съм се научила да си разпределям правилно времето. С тези темпове скоро и аз самата ще се нуждая от помощничка.
Тя казваше самата истина. Работата наистина беше много и въпреки опасенията на Даркин, Мари се справяше доста добре с цялата тази каша, само от време на време допускаше дребни грешки. Както сега.
— Давай бързо адреса — напомни той. — Ще притичам, рядко пада такова нещо. Хората са важни, със сигурност не обичат да чакат. А ако изпусна тази сделка — той неволно потръпна, — госпожа Елиза ще е много недоволна.
Получил подробни инструкции от Мари, Даркин наметна плаща си и побърза за срещата с представителите на складовата компания. Съдейки по адреса, сградата се намираше недалеч от Академията, така че след преговорите той с чиста съвест можеше да се отбие и там. Пътьом, така да се каже.
Извисяващата се над града кула привличаше вниманието на вампира и постоянно му напомняше за детската мечта — да стане истински Майстор. Да управлява стихиите, да създава невероятни заклинания и да бъде уважаван… човек. За съжаление нито едно от тези неща не му беше достъпно, което изобщо не му пречеше да задоволи любопитството си и да посети това вълшебно място.
Офисът на компанията, притежаваща мрежа от най-скъпите складове в града, се намираше в центъра, точно до площад Седемте фонтана. С нищо незабележимо златно здание, без каквито и да са излишества от рода на индивидуален климат или красиви визуални ефекти. Средно скъпа украса, но като че ли някак на място.
На входа Даркин го посрещнаха пазачи и с неочаквана учтивост го въведоха в просторна зала. Зад огромна маса, явно предназначена за стотици души, сега седеше само един човек.
— Седнете — любезно покани той Даркин и с жест нареди на пазачите да напуснат.
„Интересно, дали специално ме приема точно в тази зала, за да направи впечатление?“ — помисли си вампирът, докато внимателно разглеждаше своя работодател.
Стройният тъмнокос мъж с тънки аристократични черти на лицето и орлов нос изглеждаше много внушително. Във всяко движение и поглед си личеше навика да командва, и нещо подсказваше на Даркин, че заповедите на този човек винаги се изпълняваха стриктно.
„Не прилича на собственик на обикновен, пък дори и най-скъпия, склад в столицата“ — реши Даркин, разполагайки се на един от столовете, който се оказа удобно меко кресло.
— Ще обядвате ли с мен?
— Благодаря, но ще трябва да ви откажа, бих искал да пристъпим направо на въпроса.
Даркин едва не зажумя от собствената си дързост, но вече нямаше как да върне думите си.
— Добре — лесно се съгласи мъжът, остави приборите си и попи ъгълчетата на устата си със салфетка. — Както вече знаете, моето име е Александър Ардок Митис…
„Главният съветник на покойния Император?! — изненада се Даркин. — Изглежда Мари и за това също забрави да спомене!“
— Разбира се, знам…
— Висок дом Митис от древни времена осигурява банковите услуги и услугите по съхранение на ценни вещи на столичната аристокрация. Ние притежаваме множество складове из цяла Лита и извън нея. Като става дума не за обикновени складови помещения, а за защитени по последна дума на магията елитни хранилища.
Даркин кимна разбиращо. Е, най-малкото много се постара да добие разбиращ вид.
— В момента ситуацията в Империята е сложна поради предстоящата война. Мнозина искат да се възползват от нестабилността в страната и да прекарат набързо дребните си далавери. До нас достигнаха слухове, че някой се кани да нападне едно от нашите хранилища. Ето защо решихме да се презастраховаме и като допълнение към най-новите защитни разработки на Академията да наемем и вас. Все пак гаранцията на Висок дом Митис е достатъчно сериозна препоръка, а освен това… чух, че сега към вас работят и тролове?
— Точно така — с гордост потвърди Даркин. — Сега в охраната работят смесени групи от вампири и тролове, това прави нашата работа много по-ефективна. Ако ви е удобно, донесох със себе си типови договори…
— Не ме устройват типови договори — поклати глава аристократът. — Моите съветници съставиха индивидуален договор — той плъзна една папка към вампира. — Моля, запознайте се.
Даркин известно време внимателно изучаваше документите. На първо четене в очите веднага се набиваше сумата на контракта и останалите точки буквално избледняваха, но вампирът се взе в ръце и препрочете всичко още веднъж.