— Като цяло е добре. Притеснява ме само точката за обезщетение, при нас обикновено тя е в размер на стойността на откраднатото, а тук е завишена сто пъти.
— Виждате ли, нашият Дом предоставя услуги вече от няколко века. В случай на кражба това ще удари толкова силно по нашата репутация, че щетите ще са просто непоправими. Плащаме добри пари за услугите ви и тази сума за обезщетение е само гаранция за вашето сериозно отношение към работата. Ако вие и Дом Никерс не сте уверени в собствените си сили, тогава нека забравим за моето предложение и да се разделим.
Даркин не очакваше такъв натиск и за известно време застина, опитвайки се да събере разпръснатите си мисли.
— Разбира се, ние можем да дадем гаранции…
— Е, това вече е чудесно. Тогава да подпишем договора и да започнем нашето взаимноизгодно сътрудничество.
Малко по-късно Даркин напусна сградата с купчина подписани документи в ръка и свито от лошо предчувствие сърце. Вампирът не го напускаше усещането, че по някакъв начин го бяха излъгали, само дето не можеше да разбере в какво точно.
„Е, госпожа Елиза ще се върне и лично ще види. В политиката засега не съм много добър, а и едва ли някога ще бъда — размишляваше вампирът. — Да се надяваме, че Александър Митис ще има по-интересни занимания от това да прави номера с охраната на склада.“
Съгласно договора Орденът беше длъжен да започне охраната на склада още същата нощ и вампирът трябваше колкото се може по-бързо да издаде съответните разпореждания, но просто не можеше да отложи посещението си в Академията. Кулата буквално го зовеше.
Даркин дълго стоя пред вратите, опитвайки се да си представи как ли изглеждат в деня на приемането, блестейки с всички цветове на дъгата. Отне му известно време да се вземе в ръце и да направи първата крачка. Мечтата на живота му се сбъдна, макар и по малко по-различен начин, отколкото си беше представял като дете. Над вратата нямаше красива дъга, както е в деня на приемането, а и липсваше стълпотворението, което пък в крайна сметка беше по-добре. На Даркин не му се искаше да привлича излишно внимание. Хората и без това го гледаха неодобрително — нисш вампир по улиците на Лита все още си оставаше непривична гледка.
Вратата в кулата се отвори сама, още щом се приближи. Седящият на входа дежурен в ученическа ливрея вдигна поглед от книгата и внимателно огледа Даркин.
— При кого идвате?
— Аз съм от Огнения орден, поканиха ме — отговори вампирът, изругавайки на ум: „Ох, с този Митис забравих имената на ония двамата Майстори.“
— Да, разбира се, чакат ви на третия етаж, зала тридесет и втора — каза дежурният и отново се задълбочи в книгата.
„Просто ей така?“ — изумен бе вампирът, докато крачеше по коридора в самото сърце на знаменитата кула.
В залата с телепортите стоеше още един дежурен, или по-точно, дежурна. Охранено момиче, вперило недоволен поглед във вампира.
— За къде?
— Трети етаж — отсече Даркин.
Момичето махна с ръка по посока на един от телепортите.
— Там.
Вампирът приближи до платформата, усещайки вътрешен трепет — шега ли е, първа телепортация. Затаил дъх, той направи крачка и видя кратко ярко проблясване. Етажът, на който попадна, практически с нищо не се различаваше от предишния, единствено хората наоколо бяха малко повече: трима мъже в ливреи на Майстори стояха в ъгъла на залата и обсъждаха нещо, още няколко мъже и жени вървяха по своите си работи. Не се реши да попита за посоката и тръгна сам да търси нужната му зала.
„Изглежда е тук — помисли с облекчение, след като намери желаната врата, и натисна дръжката. — Е, да се надяваме всичко да мине добре…“
— Здравейте — поздрави бодро.
Помещението се оказа по-голямо, отколкото си беше представял, и напомняше не толкова на лаборатория, колкото на тренировъчна зала. От друга страна, какво ли пък знаеше Даркин за магическите лаборатории?
Трима Майстори увлечено правеха нещо близо до маса с наредени на нея множество светещи със всички цветове на дъгата предмети. Във въздуха се усещаше миризма на изгорено и нещо кисело.
— Помолих да не ни безпокоят… — започна един от Майсторите, но веднага спря. — О, това сте вие! Отлично!
Даркин позна двамата плешиви и енергични дебелака, които го бяха посетили в представителството на Ордена. А третият Майстор, за негово немалко изумление, се оказа… жена.