— Добър ден, млади човече — учтиво поздрави тя.
Жената изглеждаше доста по-възрастна от дебелаците. Даркин без проблем би й дал двеста години, но с Майсторите, както и с вампирите, определено в нищо не трябва да си сигурен — благодарение на магическата сила те можеха да живеят много по-дълго от обикновените хора.
Мъжете го хванаха под ръце и почти насила го замъкнаха до масата с артефакти.
— Избирайте! — радостно каза единият от дебелаците.
— Избирайте по свой вкус! — добави другият.
Даркин леко се обърка, не разбирайки какво точно се иска от него. На масата стояха големи и абсолютно непознати артефакти, а също и малки, изглеждащи смътно познати. Като че ли напомняха на пръчките и пръстените, взети от „свободните вампири“. Един от тези пръстени и сега беше на пръста му.
— И ни демонстрирайте как работят.
— Аз самият не съм наясно — озадачено отвърна Даркин. — Мислех, че вие ще ми обясните.
— Извинете колегите ми — намеси се възрастната жена. — Ние сме в сложна ситуация — по-голямата част от Майсторите отидоха във форт Скол и именно там сега се провеждат основните изследвания. Нашите колеги вече са разгадали устройството на артефактите и дори са успели да компенсират негативното им въздействие върху здравето на вампирите. Беше решено да се създаде обособено подразделение от нисши вампири за специални операции, и да се разположи във форта.
Даркин за известно време се замисли, асимилирайки чутото. Излизаше, че Империята най-накрая е признала нисшите вампири като пълноценни граждани? Служба в Имперската армия — това си беше чест. И нови възможности за Ордена.
— Какво пък, мисля, че Огненият орден може да предостави своите бойци — стараейки се да сдържи радостната си усмивка, каза Даркин.
— Проблемът е в това, че всеки момент ще започнат бойните действия между Империята и Шатер — намеси се един от дебелаците. — И просто нямаме време за обучение на вампирите да работят с артефактите. Разбирате ли накъде клоня?
— Засега не — честно отговори Даркин.
— Искаме да ни доведете бившите членове на тайното общество „Свободни вампири“, те вече знаят как да използват артефактите. Империята обещава да реабилитира всички и да не повдига въпроса за държавна измяна.
— Така значи — разбиращо кимна Даркин. — Е, може да опитаме да решим този въпрос. Но ще трябва да се подпишат съответните договори…
— Всичко вече е подготвено — усмихна се жената. — Предадоха ни документите, написани от ръката на Закари Никерс. Не знам как е успял да постигне такива условия на сътрудничество, но с такава бизнес проницателност този млад мъж явно ще стигне далеч.
Този път Даркин не можа да сдържи усмивката си.
„Зак и тук е успял!“
— Е, тогава давайте документите и аз ще се заема с работата.
— Изчакайте с документите — намеси се единият от дебелаците. — Нека да поработим още малко с артефактите, много ни е интересно как действат. И не се притеснявайте, ще ви дадем хапчета, които предотвратяват вредните последствия.
— Хапчета? — повтори Даркин. — Тоест вредното въздействие на тайнствените артефакти се лекува с обикновени хапчета?
— Не обикновени, а разработени от най-добрите умове на Империята — поправи го жената. — Изберете артефакт.
Даркин и сам мечтаеше да се научи пълноценно да използва пръстена, а сега да получи и боен жезъл…
— Слушайте и запомняйте — върна го в реалността жената, подавайки му малка кутийка. — Тези хапчета трябва да се вземат по няколко пъти на ден…
Майсторите го инструктираха много подробно, но наистина не можеха да му обяснят как се ползват артефактите, тъй като всичко беше свързано с индивидуалните усещания. Както каза дебелакът, за това трябва определено време и много тренировки. След като прекара там повече от три часа, Даркин едва успя да метне малка топка енергия, която прелетя половин метър и се разтвори във въздуха. При това, както казаха Майсторите, той е показал просто удивителни резултати.
— Както виждате, нужно е време, което ние нямаме — каза на сбогуване Майсторката. — На Империята й трябват бойци още сега. Така че разчитаме на вас. Разбира се, ние също ще проведем обучение…
— Но първо ви трябват бивши „свободни“ — завърши вместо нея Даркин. — Разбрах. Ще направя всичко, каквото мога.
Излизайки от Академията, той едва ли не за пръв път в живота си се почувства истински щастлив. Сбъдна се мечтата му, ще го обучават в Академията!