„Днес бързичко ще разчистя всички задачи, ще уточня за склада и утре пак ще отида в Академията“ — радостно си мислеше той, докато крачеше по улицата.
Влизайки в представителството на Ордена, Даркин хвърли на бюрото на Мари папката с документи.
— Имаме договор със складовете на Висок дом Митис!
— Чудесно! — зарадва се вампирката. — Нямаше те толкова дълго, помислих си, че нещо се е случило.
— Това не е всичко — усмихна се Даркин, забелязвайки, че загрижеността на Мари за неговата безопасност му е много приятна. — Академията ни предложи сътрудничество.
— Вярно? — не повярва Мари. — Наистина ли? Но защо сме им ние?
— Искат да създадат бойно подразделение, съставено от вампири. И дори ще ни предоставят артефакти и ще ни обучават да ги използваме. Вярно, няма да е безплатно. Между другото, Мари, ти чувала ли си нещо за групировката „Свободни вампири“?
Вампирката замръзна за миг, не намирайки веднага отговор. И това си беше подозрително.
— Е, ами нещо така между другото…
— Мари…
— Не съм много сигурна…
— Мари!
— Да, добре, ходих на няколко събрания. Честно казано, просто защото ми хареса един блондин там, но той се оказа прекалено вманиачен относно така наречената свобода за вампирите — забърбори тя. — Те дори не могат смислено да формулират какво искат, но високомерието им не знае граници. Знаеш този младежки максимализъм с напираща прекомерна жажда за насилие.
Всъщност Даркин дори не беше изненадан. С такава безгранична енергия и с наложените ограничения на нисшите вампири в столицата тя сигурно се набъркваше във всичко възможно.
— А имаш ли контакти с тях?
— Мога да опитам да намеря няколко познати — замислено каза вампирката. — Между другото, някои от тях дори работят в Ордена. А защо ти е това?
— Прочети документите и всичко ще разбереш — намигна й Даркин и си помисли: „Ох, все пак госпожа Елиза може да се гордее с мен. Отличен ден.“
„Аз съм свършен — пределно ясно осъзна Даркин. — Или госпожа Елиза ще ме закове, или ще ме убият хората на господин Митис. Самият той, разбира се, няма да се цапа — прекалено аристократичен е…“
Вампирът седеше във вече станалия му привичен кабинет, гледаше в очите уплашената Мари и виждаше в тях собствената си смърт.
— Как така — обрали? — изрече с усилие.
Минаха едва два дни, откакто Орденът подписа договора с Висок дом Митис. Троловете и вампирите започнаха новата работа, Даркин успя да подобри уменията си по използване на артефактите, а Мари — да намери повече от двадесет бивши членове на групировката „Свободни вампири“. Всичко вървеше просто прекрасно, и изведнъж…
— Обрали са го някак — сви рамене Мари. — Аз откъде да знам? Теб те чакат на местопрестъплението.
Вампирът преглътна, усещайки сухота в устата си.
— За наказание?
— Какво наказание? — не разбра вампирката. — За разследването. Ти прочете ли внимателно подписания договор? Имаме една седмица да намерим откраднатото, иначе Дом Никерс ще трябва да заплати цялата сума, на която Александър Митис е оценил репутацията на своите хранилища.
— Ако изобщо Дом Никерс има такива финанси… — промърмори Даркин.
— Не всичко е загубено — ободряващо се усмихна Мери. — Това е безпрецедентен случай, според слуховете Академията е отделила най-добрия си следовател в столицата.
Трябваше да минат няколко минути, преди смисълът на думите й да достигне до Даркин.
— Какви слухове? — попита той, скачайки на крака. — Кога всъщност се е случило това?!
— Снощи.
— Но сега е вече вечер!
— Казах ти, имам толкова много работа, толкова много! Забравих! — раздразнено отвърна Мари. — Седиш си тук в офиса, а аз тичам като луда. Какво изобщо ще правиш без мен, неблагодарник?
„Може би нямаше да закъснявам за срещи?“ — помисли си Даркин, но на глас не каза нищо. Вампирката наистина работеше за десетима и с всеки ден се справяше все по-добре и по-добре.
— Хайде тръгвай — бутна го Мари. — Чакат те на местопрестъплението… вече половин ден…
„Е, в крайна сметка, насладих се на почти цял ден блажено неведение“ — реши вампирът и послушно тръгна към ограбения склад.
Складовете бяха разположени недалеч от центъра на Лита и представляваха дълги ниски постройки с обичайните за столицата позлатени стени. Да се намери търсената сграда се оказа лесно, тъй като точно до нея се тълпяха сериозно количество представители на стражата.