— Какво е това? — предпазливо попита Даркин, сериозно притеснен да не се покаже невежа.
— Индивидуални касетки — поясни Корвил.
— Аха — дълбокомислено кимна Даркин. — А защо са толкова малки и толкова раздалечени? Тук има място за много повече.
— Всяка касетка е защитена с индивидуални защитни заклинания, действащи в определен радиус, и никой освен клиента не може да се приближи до касетката. Ако се вгледаш внимателно, ще видиш, че касетките са обвити във въздушни пашкули — това е както първата степен на защитата, така и за предпазване на другите клиенти от случайно попадане в зоната на действие на чуждите защитни заклинания.
— Уау — възхити се Даркин. — И какви са тези защитни заклинания? Какво ще се случи с крадците?
— Най-различни неща. Всеки клиент или лично избира защитни заклинания от каталога на компанията, или ги поставя някъде другаде и после носи кутията тук. Така че с крадците може да се случи всичко, зависи дали ще имат късмет. Между другото, ако се съди по това какви хора съхраняват своите ценности тук, крадците при всички случаи няма да оцелеят.
— Но те някак си са оцелели.
— Ще разберем — въздъхна Майсторът. — Да вървим, проникването е станало на долния етаж.
Отгоре се откриваше чудесна гледка към по-ниските етажи с прецизно разположените касетки. Едва ли подобно архитектурно изящество е било създадено заради красотата, по-скоро преследваше чисто практически цели — оттук много добре се виждаше целия склад, и Даркин веднага видя празните места, до които са успели да се доберат крадците. Между другото, те не бяха толкова много — покрай стените се търкаляха всичко на всичко няколко отворени касетки, а една се оказа буквално разбита на малки парченца.
— А къде е била охраната? — попита Даркин, докато се спускаха по стълбите към касетките.
— Дори не си разпитал за подробности служителите си?
— Не успях, честно казано — смути се вампирът. — Занимавам се с толкова много работи, че не успявам да следя всичко.
„А и имам страдаща от склероза секретарка“ — добави наум.
Спуснаха се на нужния етаж и тръгнаха към отворените касетки.
— На всеки етаж е имало по двама пазачи — вампир и трол.
— И никой нищо не е видял? — изуми се Даркин.
— Представи си.
— Но когато са отваряли касетките, трудно е да не се забележи. Като че ли са ги взривявали, струва ми се…
Даркин се чувстваше като дете, задаващо глупави въпроси на по-възрастен. Не можеше да си представи с какво ще помогне на Майстора, но съвестно се опитваше да събере колкото е възможно повече информация за кражбата. Ако имаше дори и най-малкия шанс да открие крадците преди да се появи госпожа Елиза, той беше готов и планина да повдигне, но да получи някакъв, дори и най-незначителен, резултат.
— Очевидно са отклонили вниманието на всички пазачи или са им изтрили паметта. По принцип, въпреки многото защитни заклинания, бих повярвал, че някой е успял да отклони погледите на хората и вампирите. Но нали троловете не се поддават на въздействието на магията! Доскоро това се считаше за общоизвестен факт.
Майсторът изразително погледна вампира.
— И за това ли знаете? — зададе риторичен въпрос Даркин.
— Аз знам много неща — спокойно отвърна Майсторът. — Положението ми ме задължава. Единственото, което така и не разбрах — това е на кого принадлежат разбитите касетки; собствениците на склада отказват да предоставят информацията.
— Но как да търсим откраднатото, ако дори не знаем какво е било откраднато?
— Това не е най-сериозният ни проблем — въздъхна Майсторът. — Хайде да помислим как крадците са се вмъкнали.
— Съвсем очевидно е, че това има нещо общо с единствената разбита касетка — логично отбеляза Даркин. — Може някой да е бил вътре в нея?
— Невъзможно. Прекалено малка е, в нея може да се побере най-много плъх.
„Плъхът също е не лош вариант — помисли си Даркин. — Сигурно знае какво направиха тези същества при нас в Крайдол. Но не мога да си представя кой и как би използвал плъх, за да проникне в склада.“
— Но ти си прав — продължи Корвил. — Проникването най-вероятно е свързано някак си с тази касетка. Нека да огледаме по-внимателно това, което е останало от нея.
Какво може да се разбере, като се оглеждат множество малки парченца от дървена касетка? Ами нищо. Поне така си мислеше Даркин, но Корвил успя да получи информация дори от това. Вярно, че се наложи да използва някакви заклинания, но в крайна сметка лицето на Майстора грейна в доволна усмивка.