— Да! Касетката е била буквално взривена отвътре, и това е станало под въздействието на нещо живо. На пода намерих няколко косъма…
— Тоест било е нещо живо, неголямо, щом се е побрало в касетката, и космато?
— Очевидно да — поклати глава Корвел. — И никога няма да разбера какво или кой може да е. Нали складът се охранява с физическа защита и сигнални заклинания, да не говорим за индивидуалната защита на всяка касетка. Разбира се, Върховен Майстор лесно би се справил с всичко това, но това е малко вероятно.
— Защо?
— Всички специалисти от такова ниво сега се намират във форт Скол. И което е не по-малко важно, никой от тях няма да се побере в касетка!
— Що за същество ще е това? — озадачи се Даркин.
— Нямам представа. Може би са го телепортирали директно в касетката, като са насочили телепорта към някакъв артефакт-маяк. Но това изобщо не обяснява защо никой от пазачите не е видял крадците, да не говорим, че всички помещения са екранирани и в тях е невъзможно да се телепортираш.
На Даркин му оставаше само мълчаливо да кима, тъй като си нямаше идея за какво става дума. Всичките му познания за заклинанията се ограничаваха до това, което беше успял да види в изпълнение на Зак и неговите приятели, тоест Огнени топки, Въздушни стени и подобни магически фойерверки.
— За съжаление, да се намерят следи от телепортация след толкова време е практически невъзможно, както и да се разбере дали е действала защитата в този момент. Нека засега да приемем телепортирането като работна хипотеза и да оставим настрана техническия въпрос за преодоляване или деактивирате на защитата. Значи остава да разберем как крадците са успели да отвлекат вниманието на вампири и тролове.
— И как ще го направим? — попита Даркин.
— Ще разпиташ служителите си — сви рамене Майсторът. — А аз засега ще отделя известно време на остатъчните фонове, може пък да изскочат следи от телепортация. Същевременно трябва да поговорим с работниците в склада и да се опитаме да разберем дали някой от тях не е изключвал защитата.
Вампирът послушно тръгна към стаята на охраната, където вече отдавна го чакаха осем служители на Ордена. За съжаление общуването с тях не донесе нищо освен самия факт на общуване. Все пак, с толкова много грижи в Ордена, на Даркин изобщо не му оставаше време за запознанство с редовите работници. Както се оказа, те бяха… най-обикновени тролове и нисши вампири. Класически, ако може така да се каже. Троловете, както се полага на камъни, се оказаха неразговорливи и спокойни, а вампирите повече се веселяха, отколкото да говорят по работа. Но от техните разкази Даркин разбра едно: никой нищо не е видял. Просто в един не особено прекрасен момент няколко касетки се оказали отворени, а съдържанието им — изчезнало.
А освен това Даркин за пореден път се увери, че невъзмутимостта на троловете наистина дразни. Предизвикваха такова усещане, сякаш умишлено се присмиват или откровено лъжат. Вампирът не беше много запознат с хипнозата, внушението, изтриването на паметта и прочие заклинания, но много добре знаеше, че те изобщо не действат на троловете, и затова недоверието му към тях се подсилваше и от здравия разум.
С нисшите вампири ситуацията беше малко по-различна: при достатъчна упоритост те можеха да се поддадат на внушението да загубят час-два…
Даркин щракна с пръсти.
Това е! Майсторът каза, че обирът е протекъл в рамките на двадесет минути, но тогава крадците просто физически не са имали време да хипнотизират вампирите. Разбира се, освен ако един от крадците по щастлива случайност не се е оказал много силен Висш вампир — тези момчета можеха да хипнотизират когото си поискат, и необходимото за това време зависеше единствено от силите и опита на вампира.
— Е, как върви? — попита Корвил, когато вампирът отново се върна в склада.
— Имам няколко идейки — без да крие радостта си, отвърна Даркин, и сподели с Майстора своите мисли.
— Значи мислиш, че или вампирите лъжат, или в обира е участвал Висш вампир?
— Има и трети вариант. Аз, разбира се, не разбирам много от това, но те биха могли да бъдат хипнотизирани предварително, а след това просто да са активирали програмата с някакъв условен сигнал.
Корвил кимна бавно.
— Логично, аз също си мислех за нещо подобно. Значи биха могли да ги обработят още преди обира, например на предишната им работа. Но за това би трябвало да знаят, че ще изпратят тук точно тези вампири.