— Някой в Ордена е помагал на крадците — разбиращо въздъхна Даркин. — Вече мислих за това. В действителност не трябва да забравяме, че да се хипнотизират троловете е практически невъзможно. Така че ми предстои сериозен разговор с техния предводител.
— Най-обидното е, че към троловете не трябва да се използват никакви методи на магически разпит — намръщи се следователят. — От каменните дори добрите стари мъчения нищо няма да измъкнат, прекалено висок праг на болка имат. Точно затова толкова ги използват като охранители — троловете не обичат да дърдорят и за разлика от хората, не е възможно по никакъв начин да ги разбъбриш.
На Даркин му оставаше само да кима дълбокомислено в синхрон с думите на Майстора.
— Ето и още една причина, поради която беше поканен ти. За съжаление, аз не мога сериозно да се заема с този ваш Орден и да разпитам както трябва всички работници. Все пак покровителството на Висок дом Никерс налага… — Майсторът неочаквано се прозя. — Да, налага…
— Ще го направим — лесно се съгласи Даркин, доволен, че най-накрая има ясна задача, с която може най-малкото да опита да се справи.
Повече нямаха какво да правят на територията на склада. Следовател Корвил отиде да разпита управата на склада и да опита да разбере кои са собствениците на разбитите касетки, а Даркин реши сериозно да се заеме с неразговорливите тролове. Също така трябваше да разбере къде са работили нисшите вампири преди да ги прехвърлят в склада.
В сградата на Ордена беше изненадващо тихо и безлюдно.
— Е, как мина? — изстреля вместо поздрав Мари още щом Даркин отвори вратата.
— Ох, не питай — махна с ръка вампирът. — Катастрофа. Крадците не са намерени, за всичко ще трябва да плащаме ние, сред членовете на Ордена има предатели. Животът е прекрасен!
— Предатели? — изненада се момичето. — И на кого ще ни предават?
— Само да знаех. Извикай Догрон при мен. И провери по документите къде са работили вампирите, преди да бъдат прехвърлени като пазачи на ограбения склад.
Мари се замисли само за миг.
— Значи всички бяха прехвърлени от различни места, не ни стигаха работниците и се наложи да вземем по един вампир от различни обекти.
„Това усложнява нещата“ — помисли си Даркин.
— Догрон сега е на проверка на един от обектите — продължи вампирката. — А теб вече два часа те чака някакъв Майстор. Помолих го да почака в твоя кабинет.
— Майстор? — изненада се вампирът. — Странно, на кого ли може да съм притрябвал?
„Нали с Майстор Корвил току-що се разделихме, а други Майстори в столицата не познавам. А, да, освен двамата дебелака от лабораторията, но те винаги ходят заедно.“
В този момент входната врата се отвори широко и буквално се отпечата в стената.
— Дарки-ин!
На прага се появи самата госпожа Елиза Никерс.
„Ох, това е краят ми“ — със страх помисли вампирът, скри глава в раменете и се поклони.
— Какво си направил?!
— Аз… нищо… — той неволно направи няколко крачки назад.
— Как можа да подпишеш подобни неустойки от името на Дом Никерс? Да не мислиш, че просто така съм ти оставила типови договори и съм наредила да работиш само с тях?
— Още не всичко е загубено, имаме една седмица, за да намерим крадците… — изблея вампирът.
Госпожа Елиза пристъпи плътно до Даркин и се взря в очите му.
— По-добре се постарай, защото в противен случай на твоята съвест ще лежи разорението на Дом Никерс, а на моите ръце — кръвта на един глупав вампир, подписващ документи, без да ги чете… Ти пък кой си?!
Даркин усети на рамото си някаква ръка и бързо се обърна, срещайки погледа на млад Майстор. Очевидно той беше чул виковете на госпожа Никерс и беше решил да излезе от кабинета на Даркин, за да види какво става. Голямата изненада на вампира беше, че той много добре познаваше този Майстор.
— Майстор Кейтен — удивено каза Даркин. — Не очаквах да ви срещна тук… — и веднага се опомни: — Тоест радвам се, че с вас всичко е наред.
Той не беше чувал нищо за Кейтен още от отвличането му и затова не можа веднага да намери най-подходящите думи.
— А Зак и останалите знаят ли, че сте…
— Жив и здрав? — изобщо не се смути Майсторът. — Да, вече им съобщих. Всъщност това е дълга история, сега не съм дошъл тук за това.
Майсторът погледна госпожа Елиза и леко се поклони.
— Казвам се Майстор Кейтен, бях ръководител на Зак на практиката в Крайдол.