— Зак!
Чез радостно ми замаха с ръце, но активността му бързо угасна при вида на Велик. Раздаде се грохот на издърпани столове — всички присъстващи в столовата Майстори скочиха от местата си с намерението да дадат отпор на опитоменото ми чудовище.
— Спокойно! — извиках аз. — Свои! Това е ново експериментално оръжие.
— А, това е онзи некромант от изследователския център — каза някой.
Уау, а аз си мислех, че всичко, случващо се в лабораторията, е строго пазена тайна.
Алиса се втурна към мен още щом влязох в залата и едва в този момент осъзнах колко много ми е домъчняло за нея. Вампирката спря на две крачки от мен, не смеейки да се приближи по-близо.
— Какво е това?
— Моят телохранител — усмихнах се доволно. — Харесва ли ти? Велхеор, седни.
Вълкът с готовност се тръшна на кокаления си задник.
— Как го нарече? — попита Алиса.
— Да, да, правилно чу — ухилих се аз, прегърнах вампирката и я целунах по бузата. — Да отидем на масата, трябва да ви кажа много неща… и да, много съм гладен!
Не минаха и няколко минути, откакто седях на масата, и вече бях омел голяма чиния с месо със синкав оттенък, а кокаленият вълк лежеше до нашата маса и продължаваше да привлича вниманието на всички хора наоколо.
— Той е великолепен! — възхитено повтаряше Чез, любувайки се на Велик. — Аз също искам такъв за себе си!
— Аха — промърморих аз, усилено работейки с челюсти.
— Зак, какво правят там с теб? — разтревожено попита Алиса, галейки ме по рамото. — С глад ли те мориха? И дрехите ти пак са смачкани…
— О, това е дълга история — казах аз, без да прекъсвам яденето. — По-точно дори няколко истории.
— Е?! — нетърпеливо попита Чез. — С какво се занимава, докато ние учихме?
Оставих празната чиния, отпих глътка као и се облегнах назад в стола.
— Ох, с какво ли не се занимавах…
И разказах на приятелите си за това, което откри друидът на име Орион, и за подлата измама на Велхеор. После за пренасянето в Крайдол, разговора с чичо и, като завършек на всичко, разнообразните опити в лабораторията.
— А ти сигурен ли си, че всичко това се е случило днес, а не в продължение на седмица или може би месец?
— И самият аз се учудвам — засмях се аз. — Какво ще кажете за всичко това?
— Велхеор си е направил добра шега с теб — Чез се отдръпна, виждайки погледа ми. — Спокойно! Искам да кажа, че да направи такава измама може само той. И всъщност, какво толкова ужасно виждаш в това? Ти и без това се канеше да тръгваш след вампира, за да си върнеш откраднатите дневник и справочник.
Чак се задавих от възмущение, не можах веднага да намеря думи.
— Да, аз… да, аз… опитай се ти да изминеш целия този път на практика без никаква способност към Занаята! А колко нерви изхабих, смятайки, че мога завинаги да се превърна в нисш вампир и да се отуча да правя заклинания!
Обърнах се за подкрепа към Алиса и с изненада видях, че тя седеше, втренчена в една точка, и явно не ни слушаше.
— Алиса?
Вампирката ме погледна със замъглен поглед.
— Велхеор е казал: „Той не е изяден“, нали?
Аз само кимнах в отговор, разбирайки за какво мисли. Честно казано, бях толкова увлечен от желанието си да намеря Велхеор, че дори не обърнах внимание на думите на Велес. А после беше нападението над Прокълнатата къща и изобщо не ми бе до това.
— Той е жив — тихо каза тя. — Моят дядо е жив.
— Забрави няколко десетки представки „пра“ — отбеляза Чез.
— Вампирите не използват в речта си подобни неща — без колебание отвърна Алиса. — С продължителност на живота от няколко хиляди години може просто да се загубиш в броя на тези „пра“, затова истинските вампири не правят разлика между дядовци и много, много пъти прадядовци.
Прегърнах Алиса и я целунах по бузата.
— Значи Келнмиир е жив. Това е страхотно, нали?
— Това е страхотно — като ехо повтори тя. — Само дано Велхеор не греши или това не се окаже поредната му жестока шега.
Ами да, този Висш вампир наистина беше способен на глупави и жестоки шеги, аз ли не знаех.
— Мисля, че ако с него всичко е наред, той скоро ще се появи в Крайдол. Предадох на Невил, че утре вечер ще се срещнем в библиотеката, може би той ще има някакви новини. Между другото, какво можем да му кажем ние? Как е Наив?