— Защо не оставиш кучето навън? — попита Чез, след като се тръшна на леглото и сложи ръце зад главата си. — Някак си е притеснително да се спи в компанията на остри зъби и нокти.
— Нека спи вътре, до вратата — не се съгласи с него Алиса. — Няма нужда да плашиш невинни хора.
— Между другото, като каза страх — щракна с пръсти Чез. — Това си беше страшничко, но ти си пич, накара „водните“ да хълцат от страх. Велхеор би се гордял с теб.
Съмнителен комплимент, честно казано. А и не е толкова лесно да спечелиш уважението на най-кървавия вампир на хилядолетието, при това без да убиваш никого.
Опитах се да изхвърля от главата си мисълта за подлия вампир и последвах примера на приятеля си, като легнах в леглото. Стана традиция да си лягам с дрехите, но просто нямах сили да ги свалям.
— Да, не очаквах такова нещо от теб — съгласи се с него вампирката и положи глава на рамото ми. — Но ти изглеждаше толкова… внушително…
Тя прекара език по шията ми и нежно ме целуна.
— Това… възбужда…
— Хей, я по-спокойно там! — възмути се Чез. — Аз още съм тук и няма къде да отида. Дръжте се прилично!
Да, това си е сериозен проблем — да останеш сам с любимото момиче във военен форт. Разбира се, бих могъл да изпратя Чез на гости при Велес, но би било твърде некрасиво от моя страна.
Канех се да се пошегувам на тази тема с Алиса, но когато се обърнах към нея, видях, че вече беше заспала. Изглежда не само моят ден се оказа претоварен, а и Чез някак подозрително притихна. Мисля, че и за мен е време…
Действие 2
Всички дружно посрещнахме утрото в кухнята. Ужасната воня и писъците на гнусните гърчещи се твари изобщо не предизвикваха добро настроение. А и откъде да се вземе, когато знаеш, че цели три седмици ще ставаш преди изгрев и ще се потиш в това неприятно място.
— Благодаря ти, Чез — раздразнено изръмжах аз, размахвайки огромния сатър. — Сега ще посрещаме веселите сутрини в ада не две, а цели три седмици. Толкова ли ти беше трудно да премълчиш?
— Невъзможно — моментално отвърна Чез. — Той направо ме вбесява. Но виж, въображението на нашия сержант никакво го няма. Само два варианта за наказание? Нищо работа!
— Радвай се, че не измисли нещо по-гадно — изсумтя Алиса и сръга Чез с лакът. — Добре, а къде ти е солидарността? Сега всяка сутрин ще ставаме заедно. На мен със сигурност вече няма да ми е толкова неприятно.
Чез се разсмя.
— Е, щом няма да ти е неприятно, тогава — разбира се! Готов съм да стоя денонощно в кухнята.
Уви, целият сарказъм на фразата потъна в писъка на поредната партида стоноги.
— Затова пък тук със сигурност не ни подслушва никой — отбеляза Алиса. — Всяко използване на магия ще развали стоногите така, че миризмата ще стане просто нетърпима.
Чез поправи превръзката, прикриваща устата и носа му.
— Значи сега изпускат благоухания, така ли?
— Повярвай ми, това нищо не е — увери го вампирката. — Виж, ако…
— Я да видим! — радостно възкликна Чез и създаде пред себе си малка Огнена топка.
Ох, какъв писък нададоха тези сини твари! Проникваше до мозъка на костите, предизвиквайки главоболие още в първата секунда. А пък вонята…
Втурнахме се към изхода, триейки насълзените си очи и опитвайки се да дишаме през уста.
— Чез, ти си идиот! — изръмжа Алиса, когато се озовахме на улицата, и в следващия момент се закашля.
— Пфу — съгласих се аз. — Идиот си.
— Кхъ, кхъ — виновно отвърна Чез.
Едва успяхме да дойдем на себе си и седнахме на тревата да си поемем дъх, когато на входната врата се появи силуета на готвачката. А после се раздаде рев, който заглуши писъците на стоногите, а и моите мисли също:
— Кой направи това, некадърници?! Сто пъти ви се каза, че не трябва да използвате заклинания на територията на кухнята!
Ние с Алиса едновременно посочихме Чез и за всеки случай изпълзяхме по-далеч.
— Предатели — обиди се той.
За габаритите си тази жена се оказа учудващо пъргава. Готвачката подскочи към приятеля ми преди той да успее да реагира, хвана го за яката и го вдигна във въздуха.
— Аз без да искам! — моментално изпищя Чез.