— Не ми пука! Сам ще изхвърлиш развалените стоноги!
С тези думи тя преспокойно метна Чез обратно през кухненската врата. Съдейки по удивителната лекота, с която готвачката вдигна моя не особено слаб приятел, ако се понапрегнеше, можеше да жонглира с мен и Алиса. Веднага си спомних за нашия приличащ на планина познат от Крайдол, който притежаваше ресторант. С какво ли ги хранят в тези кухни?
— А вие двамата стойте тук и не си мислете да помагате на този идиот — нареди ни готвачката. — Ще го отуча да прави глупости.
— Дори не сме и помисляли — честно отвърнах аз.
От кухнята се носеха такива миризми, че не бих могъл да вляза там и при най-голямо желание. Затова пък готвачката спокойно влезе обратно и дори не се намръщи. Между другото, на лицето й нямаше превръзка; изглежда миризмата на стоногите не я вълнуваше особено.
— Как мислиш, дали Чез е припаднал от тази воня още по време на полета или едва след приземяването? — смръщи носле Алиса.
— Като гледам как го метна готвачката, може и да умре след такова приземяване — отвърнах загрижено. — Тя да не би случайно да е роднина на Гръм?
— Не сме си приказвали с нея — отвърна вампирката, премести се по-близо до мен и ме прегърна. — Я виж, за пръв път от дълго време насам останахме сами.
Сами, без да броим неподвижно седящия до входа кокален вълк. Освен това седяхме на тревата срещу кухнята, а тук едва ли можеш да се почувстваш комфортно. Около нас нямаше хора — кой ще се разхожда покрай най-смърдящото място в целия форт — но усещането за чужди погледи сякаш ме натискаше по тила и ми пречеше да се отпусна.
— Знаеш ли, аз много мислих… За нас двамата и за живота изобщо…
Почувствах, че ще последва поредното откровение на вампирката и се зарадвах на факта, че вече съм седнал.
— Всичко това са глупости — неочаквано заяви Алиса. — Спорове, спорове… Та това са дреболии!
Замълчах със затаен дъх, очаквайки продължението, но вече интуитивно се досещах за оптимистичния край на този разговор.
— Та ти изпълняваше молбата на Келнмиир да мълчиш за всичко. Това беше негов избор, не твой…
Охо, решила е да започне отдалеч.
— Не се сърдех на теб, повярвай — леко запъвайки се, произнесе Алиса, галейки ме по ръката. — По-скоро на себе си. Извинявай за избухването ми… Толкова е глупаво…
Да!
— Няма страшно — аз успокоително прекарах ръка по косата й. — Важното е, че сега сме заедно…
Вампирката поривисто се притисна към мен… и от отворената врата на кухнята изтича Чез с огромен леген вонящи на дракон знае какво стоноги. Без да забавя крачка, той прелетя покрай нас, мърморейки си под нос:
— Три, четири, пет…
След като се отдалечи на прилично разстояние, той метна легена на земята и моментално го подпали с Огнена топка. Чез толкова бързаше, че заедно с развалените стоноги унищожи и металния леген, който се разтече по земята в блестяща локвичка.
— Ох, как ми се повдига — простена приятелят ми, строполявайки се на земята до нас. — Да не говоря гадости преди ядене, но не съм повръщал така от рождения ми ден. Нали помниш, тогава така се напихме с момичетата…
— Какви момичета?! — моментално се заинтересува Алиса.
— Измисля си — припряно отвърнах аз. — За пръв и последен път се напихме съвсем неотдавна, в Крайдол. Казват, че създадения от мен в алкохолен делириум кактус вече е успял да стане местна забележителност, за разлика от скулптурата на Чез.
— Нищо не разбирате от изкуство — измърмори Чез в отговор. — И нямаше защо да я унищожавате…
На вратата се появи готвачката.
— Ей, вие тримата, какво сте седнали? Закуската не чака! Рижия, вземай легена и марш да миеш пода, а вие двамата — на бегом да режете стоноги!
Ох, усещам, че Чез сега ще си изпати и заради унищоженото имущество…
Закуската мина без ексцесии. Дори не ме извикаха в изследователския център и затова спокойно отидох на занятията в зоопарка с Чез и Алиса. Слуховете за моя питомец вече бяха обиколили целия форт и всички с интерес зяпаха Велик, без обаче да приближават твърде близо. Още една добра новина беше подобряване състоянието на Наив — друидите обещаха, че още тази вечер ще го пуснат от болницата. Радостта ни нямаше граници.
А пък дневната тренировка повдигна настроението ми до небивали висоти, тъй като моят вълк с лекота се разправи с всички изкарани срещу него твари. Което не само потвърди резултатите от експериментите ни с Майстор Некор, но и ме направи извънредно полезен скаут.