Разбира се, оставаха още много проблеми. Например поредното изчезване на чичо ми, който обеща да се срещнем вчера вечерта, но така и не се появи във форта. Или побъркването на Стил — между другото, също поредното. За тайнствения Храм на Пазителите изобщо не споменавам, защото няма и какво да се каже — местоположението му и досега си оставаше тайна, покрита с мрак.
В паузата между поредните изпитания на моя питомец, когато си устроихме кратка закуска, при нас на масата седна Ленди.
— Чух, че вчера сте имали някакво стълкновение?
— Е, чак пък стълкновение — уклончиво отвърнах аз.
И кога е успял да чуе за това? Със сигурност Торн се е оплакал.
— Да, стълкновението беше в Лита, когато си устроихме дуел в центъра на града — моментално се намеси Чез. — А вчера имаше само леко заяждане с елементи на заплаха за осакатяване и изброяване на всички натрупани претенции. Но ако трябва да сме честни, Зак просто изплаши „водните“ до смърт.
— И какви са причините? — поинтересува се Ленди.
Виж, за причините по-добре да не споменаваме. Само че Чез, разбира се, не може да направи това и сигурно ще лъже като разпран. За щастие, която и да е от измислиците му ще звучи по-добре от истината.
— Например позивите за повръщане, предизвиквани от наглите им мутри! — не ме разочарова приятелят ми.
— А те? — насмешливо попита Ленди.
— Мисля, че същите — предположих аз.
Ленди се разсмя.
— Годините си минават, а хората не се променят. Между другото, само идиоти биха се карали със скаутите. Или новаците.
— Защо — поинтересувахме се ние.
— Разбирате ли, ако по време на учения или бойни действия някой падне в Прокълнатите земи, ние ще сме единственият им шанс за спасение. И от това колко бързо ще реагираме, изпратим експедиция и намерим изгубените, зависи животът им.
— Но през това време над Прокълнатите земи ще се влага ужасно много енергия в заклинания! — възрази Алиса. — Цялата земя под бойното поле ще гъмжи от търсещи енергия и човешко месо твари.
— Разбира се — потвърди Ленди. — Но въпреки това спасителните експедиции много често се оказват успешни. Ако, разбира се, изчезналите спазват точно инструкциите, не използват магия и останат на мястото на падане. Затова никой от здравомислещите Майстори няма да се заяжда със скаутите — нали от нас може да зависи живота на всеки от тях.
Признавам, че след този разговор започнах още повече да уважавам скаутите. А и самоуважението ми се покачи. Освен това по време на разговора с Ленди до мен седеше Алиса и ме държеше за ръката. Такава дреболия. Но именно в дреболиите се крие истинската нежност. Ние ставахме все по-близки в някакви напълно битови неща, и аз усещах това буквално във всяко нейно докосване.
— За какво се замисли, Зак? — насмешливо попита Чез. — Имаш много глупаво изражение на лицето.
— Глупак си ти — по инерция отвърнах аз.
С Чез останахме до масата, докато Алиса и Ленди се върнаха на площадката, обсъждайки някакви тактически премъдрости. Обикновено се стремях да науча повече за това с какво ни предстои да се срещнем в Прокълнатите земи, но днешният ден не предразполагаше към сериозни умствени занимания, затова предпочетох да отдъхна още малко.
— Върни се в реалния свят — отново се опита да привлече вниманието ми моят приятел.
А аз изобщо не можех да се избавя от натрапчивите мисли, постоянно мислех за Алиса, за нежната й кожа и ласкавото докосване на меките й алени устни…
— Слушай, Чез, имам много важна задача за теб — най-накрая се реших аз.
— Така ли? — моментално се заинтересува той. — Трябва да дойда с теб в друг свят, за да намерим лекарство за Стил? Тогава съм готов!
— Ъ-ъ-ъ… да, и това, но по-късно — още по-силно се смутих аз. — Сега имам друга молба… Не можеш ли да се забавиш някъде след вечерята — поне за половин час?
Чез застина за секунда с нелепо отворена уста, след което се разсмя.
— Ох, а пък аз си мислех, че е нещо наистина сериозно. Разбира се, няма проблем, ще се разходя из тукашната библиотека, ще прочета някой учебник по въздушна магия. Но следващият път, когато използваш Фонтана на съдбата, ще ме вземеш със себе си!
— Добре — с лекота се съгласих аз.
Честно да си кажа, изобщо не възнамерявах да използвам Фонтана на съдбата за втори път. Сега, когато си имахме Великата библиотека и Велес вече се оправяше отлично в нея, сигурно ще успеем да намерим някакво средство, с което да върнем разума на Стил и да помогнем на Невил да възстанови способностите си. Твърде опасно беше да се врем из чуждите светове с нашите слаби способности. Не исках да пострада още някой. Учудвам се как двамата с Алиса успяхме да посетим няколко свята, да се върнем невредими, а на всичкото отгоре — да излекуваме Стил, макар и за кратко.