— И изобщо — мощна дама — продължи Чез. — Готов съм да повярвам, че е бившата жена на Велхеор, направо са си лика прилика.
Алиса само изсумтя, демонстративно запазвайки мълчание.
Рижият ми приятел хитро я погледна и ми намигна.
— Да, фигурата й е направо страхотна — продължи той. — Толкова… обемна… на някои места. Слушай, Алиса, отдавна се каня да те питам…
— Какво пак? — раздразнено процеди вампирката.
— Висшите вампири могат да променят облика си, нали? Тоест, Велхеор, според разказа на Зак, е успял да мине през тънък канализационен отвор, значи малки промени във външността не би трябвало да са проблем.
— Това изисква определени навици, но по принцип е възможно.
Изглежда, Алиса дори се зарадва на смяната на темата.
— Ами тогава… — Чез отстъпи към вратата и напипа дръжката. — Защо не си увеличиш гърдите?
— КАКВО?!
Вратата се затвори с трясък зад Чез, който само по чудо успя да избегне юмрука на вампирката. Раздаде се шум на чупещо се дърво.
— Бързо се връщай тук! — яростно извика тя, напразно опитвайки се да освободи ръката си, заседнала във вратата.
Признавам, че за момент се стъписах. Поривът да спра Алиса и да я успокоя беше задушен от инстинкта за самосъхранение — ще ме размаже и няма дори да забележи. За щастие тя бързо се успокои и дори не тръгна след Чез.
— Успокои ли се? — попитах аз, приближих се до нея и внимателно я прегърнах. — Нали разбираш, че тя просто те дразнеше.
Алиса се обърна и заби нос в болящото ме рамо.
— Разбирам… но все пак се вбесих.
С мъка удържах стона си и целунах вампирката в ухото.
— Забрави за нея.
— Няма да забравя — твърдо каза Алиса и отдръпвайки се, внимателно ме погледна в очите. — Само погледни към нея и ще ти счупя врата.
— Дори не съм си и помислял — уверих я аз.
— Сега, когато вече сте уточнили всичко, може ли да вляза? — чу се иззад вратата гласът на Чез. — Все пак бих искал малко да почина преди нощното дежурство.
— Пукни пред вратата — отвърна остро Алиса. — Прегърнат с кокаления вълк.
— Той не е мой тип.
Чез предпазливо открехна вратата и бутна в стаята Наив, прикривайки се зад него като с щит.
— Наив, спасявай ме, тя иска да ме убие!
— Не да те убия, а да те осакатя — заплаши го с юмрук Алиса. — Просто ще отложа отмъщението си до момента, когато няма да го очакваш.
— Колко си добричка — умили се Чез. — Наив, кажи й…
Отвърна му само тихо похъркване. Викерс младши беше заспал веднага щом се докосна до кревата.
— Странно, аз пък си мислех, че два дена са достатъчни да се наспи човек — озадачено каза Алиса.
— Затова пък сега съм сигурен, че е здрав — усмихнах се аз. — Влезе в нормалния си режим „хапване — дрямка“.
Без да отлагаме почивката, ние също решихме да подремнем малко. Трябваше да съберем сили, защото нощта обещаваше да е доста напрегната. След като поспахме два часа, ние, както се бяхме уговорили, отидохме на гости на Велес, за да се срещнем с Невил. За наше голямо учудване в библиотеката ни чакаше истински пир: дървената маса в центъра на залата направо се огъваше от всевъзможни ястия.
— Какво празнуваме? — учудено попитах аз, подкрепяйки едва ли не припадналия от щастие Наив.
— Ами нищо — смути се библиотекарят. — Просто успях да свикна с работата на главен готвач и, ако трябва да съм честен, понякога кухнята ми липсва. Откакто станах пълноценен Пазител на Библиотеката, вече не ми е нужна нормална храна, но днес ми се прииска да сготвя нещо. Угощавайте се.
Успяхме да похапнем добре, преди да се появи Невил с хартиен плик в ръка.
— Привет на всички! — радостно поздрави той. — Ох, май напразно донесох кифличките, гледай какво пиршество е тук.
— Кифличките също ще свършат работа — уверих го аз. — Ще ги вземем със себе си, храната във форта е ужасна.
И в този момент той забеляза своя седящ на масата брат.
— Ох, Наив, какво е станало с теб?!
Естествено, той се притесни от външния вид на брат си, който за два дена беше отслабнал с почти двайсет килограма. Макар че според мен няма зло без добро — Викерс младши вече изглеждаше много по-добре. Разбира се, Невил не каза „благодаря“ на Чез за подстрекаването на брат му към глупави експерименти. Но и не налетя на бой, което можеше само да ни радва.