За мое немалко облекчение патрулирането из прилежащите към форта Прокълнати земи не се извършваше през цялото нощно дежурство, а само веднъж на всеки два часа. През останалото време можехме да стоим в дежурната стая и да чакаме задействането на разположените около форта сигнални заклинания. Между другото, проверката на тяхното състояние и работоспособност също беше наше задължение. В общи линии, нищо сложно — елементарно сплетени заклинания за улавяне движението на тези, които не ги хапват за закуска. По идея заклинанията използваха толкова малко енергия, че не биха могли да привлекат вниманието на обитателите на Прокълнатите земи, но натъквайки се на такава вкусотийка, те често хапваха части от системата за сигнализация. А скаутите възстановяваха заклинанията и в същото време се оглеждаха за опасните шатерски шпиони. Е, доколкото разбрах, досега никой все още не ги беше виждал, затова пък от създанията в Прокълнатите земи бяха пострадали много хора.
— Днес ще дежуря с вас за всеки случай — заяви ни Ленди.
В този момент ние бяхме на обграждащата форта стена и приключвахме с последните приготовления.
— О, и защо толкова усилено ни подготвяхте, щом така или иначе ще сте с нас? — недоволно попита Алиса.
Не знам кое толкова я разстрои, но лично аз въздъхнах с облекчение след думите на Ленди. Все пак първото самостоятелно излизане в Прокълнатите земи не е шега и ще е много по-добре, ако с нас има и опитен скаут.
— Е, не — поклати глава Ленди. — Ще съм с вас в дежурната стая, нищо повече. Тази нощ трябва да ви бъде нещо като посвещение в скаутството.
Като се сетя как мина своеобразното ни изпитание през първия ден след пристигането ни във форта, то и от посвещенията не можеше да се очаква нищо хубаво. Цялата ни надежда беше в новите способности на Наив и в моето кокалено куче-чудо. Всъщност бих вдигнал още дузина скелети, просто като застраховка, но Ленди ме спря, напомняйки ми, че скаутите правят всичко тайно. И не е работа, ако в гората около форта се мотаят орда неживи.
— Готови ли сте? — весело попита Ленди.
— Разбира се — бодро отвърна Чез. — Пикник в гората, какво може да бъде по-добре?
— Неподготвен човек на такъв пикник и половин час няма да изкара — напомни скаутът. — Просто ще пукне. Така че бъдете сериозни.
Това изявление не се връзваше особено с радостното изражение на лицето му, но би било глупаво да не го вземем предвид.
Чез сложи заклинанието за нощно виждане на своите и моите очи, измъкна меча си и отдаде чест на скаута.
— Ще се справим с всяка напаст.
— Това е патрулиране, а не търсене на глупава смърт — спря го Ленди. — Мотото на днешната задача е: „Дойдох, видях, по…“
— … бедих?
— … бягнах, глупако! Побягнах във форта, за да спася безценния си задник! И без самодейност! Минавате по края на Прокълнатите земи, проверявате капаните — и обратно.
— Ще го направим! — хорово отговорихме ние.
„Ами да, защо да не го направим? — размишлявах аз, докато се спускахме към портите. — Наспахме се, нахранихме се, оползотворихме пълноценно времето с приятелите ми — сега можем и планина да повдигнем! Въпреки че бих предпочел скучен и с нищо незабележим поход в Прокълнатите земи, без близки срещи с техните обитатели. Едно е тренировъчни битки зад стените на зоопарка, а съвсем друго — да срещнеш тези създания в естествената им среда. Лично аз не бях сигурен дали ще мога да различа в тревата «скокливко», въпреки че знам всички признаци за присъствието му. Между другото, какви бяха те? Така, неподвижност на тревата дори и при силен вятър, лека разлика в цвета и едва забележим кисел мирис. Само че как да забележиш всичко това, ако, например, бягаш от нещо голямо и опасно от рода на иглен вълк? И не, аз изобщо не съм нервен, ни най-малко.“
— Това е, вървете — заповяда Ленди. — Ще ви чакам в дежурната стая след час. Живи и по възможност здрави.
Ние прекрачихме през портите и те безшумно се затвориха зад нас.
— Нещо ми е притеснено — веднага се оплака Наив.
— Не спирай — побутна го Чез. — Сега сигурно всички стражници нас зяпат.
В това силно се съмнявах. Това, което беше истинско събитие за нашата четворка, за тях беше съвсем обикновено нощно дежурство. Докато стояхме на стената, подготвяйки се психически за излизането в Прокълнатите земи, те и с поглед не ни удостоиха. Дори обидно беше! Поне успех или нещо подобно да ни бяха пожелали, гадовете.