За съжаление трябва да призная, че беше абсолютно права. Съдбата ми е такава — постоянно да се забърквам в разни истории.
— Ох, не бива точно тук такъв песимизъм — помоли Чез. — Ние на практика вече сме професионални скаути. Не е толкова лесно да ни хванат неподготвени.
Предполагам, че именно самоувереността изигра лоша шега на приятеля ми. Дали защото някой беше решил да постави следващото сигнално заклинание редом до Пълзящо въже, дали защото живата лиана сама беше припълзяла тук по-късно, но едва Чез се наведе над невидимата за мен „сигналка“ и кракът му беше обвит от гъвкав клон, който бързо се плъзна нагоре към шията.
— Ето… — дори не успя да изругае Чез и веднага се оказа на земята.
Измъкнах кукрито и се хвърлих към него, за да срежа лианата преди да удуши приятеля ми. Нямаше от какво да се притеснявам, лианата можеше да бъде опасна само за самотен пътник, не и за група. Като правило, на едно дърво изкласяваха не повече от три-четири израстъка, така че това не можеше да се превърне в сериозен проблем.
— Нямах време дори да се изплаша — оплака се Чез, когато нарязах и хвърлих настрани лианата. — Ама че чевръста твар.
— А ти по-често оглеждай дърветата — посъветва го Алиса. — Лесно ще ги различиш по цвета.
— Значи си я видяла?! А защо не предупреди?!
— Защо? — насмешливо попита тя. — За теб е полезно да се потъркаляш по земята, може да се научиш на предпазливост.
Да-а, все пак Алиса наистина е роднина на Велхеор. Често забравях за това, но то си й идваше отвътре. Помня, че точно така се държеше и най-кървавият вампир на хилядолетието, когато пътувахме през Великото гробище.
— Само ми се струва или малко захладня? — неочаквано се обади Наив.
Ние веднага млъкнахме и започнахме внимателно да се ослушваме и оглеждаме. Един от признаците за поява на много от хранещите се с енергия същества беше именно понижаването на температурата. Като например Огледалните пиявици, приличащи повече на прозрачни охлюви, които обичаха да живеят по високи дървета и оттам да падат върху главите на минаващите отдолу хора.
— Нека да огледаме по-внимателно, преди да продължим нататък — наредих аз.
Всъщност не чувствах нищо, но аз не се броях — дори на гробището с бродещите около мен неживи не усещах застудяване. Вярно, тогава самата разходка беше наистина гореща.
— Прекалено си чувствителен към студа — недоволно измърмори Чез, продължавайки да се занимава със „сигналката“. — Странно, при твоята маса.
— По-добре още веднъж да се презастраховаме — напомни Алиса. — Нищо не си научил, Чез.
Изглежда Прокълнатите земи бяха решили да накажат нехайния ми приятел; как иначе да се обясни, че следващата атака отново беше насочена към него? Голям колкото човешка ръка енергиен плужек падна от дървото точно на рамото му, а след първата твар последваха и други.
— Внимавай! — със закъснение реагирах аз и съборих с ножа слузестото тяло.
Да се докосват плужеците с голи ръце не се препоръчваше; първо, защото не е приятно, и второ, тези гадини така се вкопчваха, че се отстраняваха само с кожата. А и те практически не можеха да бъдат убити: ножът можеше да разреже плужека на две части и те заживяваха свой собствен живот, а заклинанията само им добавяха пъргавина. Но това беше по-рано, преди плужеците да се срещнат с Наив. Нашият новоизпечен вампир изгаряше гадините наляво и надясно с помощта на топки виолетова енергия, оставяйки след себе си само миризливи сиви купчинки плазма. Колонията плужеци се оказа малка и явно е дремела някъде по дърветата, докато не беше почувствала жизнената енергия на нашите тела.
— Дракон да ги вземе, защо пак на мен? — раздразнено попита Чез, докато напразно се опитваше да избърше от рамото си зелената мръсотия.
— Ти се радвай, че не падна на главата ти — без ирония казах аз. — Че тогава щеше да се наложи да го смъквам със скалпа ти.
— Хей, а защо твоят вълк-чудо дори не трепна? Мен кой ще ме защити? — реши да си го изкара на неможещия да говори нежив Чез.
— А ти би ли искал той да отлепя лианата от врата ти? Видя ли зъбите му? — насмешливо попитах аз. — Ще среже лианата заедно с главата ти. А за плужеците какво да кажа, така щяха да се размножат, че и Наив нямаше да може да помогне.
Чез ми показа юмрук и веднага получи един по врата от Алиса.
— Прави нова „сигналка“, старата плужеците са я изяли, и да продължаваме. Или се каниш да спиш в Прокълнатите земи?