— Какво само хленчиш? — раздразнено попита вампирката. — Всички пострадахме, и нищо, търпим.
Чез се навъси и обърна към нас гръб и това, което е под него.
— А това видя ли?!
— О! Браво на теб! — възхити се Ленди. — Не си пожалил своя корем — е, не точно корем — и си доставил образец на съществото.
За образеца Майсторът леко преувеличи, това по-скоро беше само половината от него, останалата част бе отрязана с меч. Стана ясно защо се оплакваше Чез — създанието здраво го беше захапало за задника и не го пускаше дори след смъртта си.
Ние с Алиса и Наив не се сдържахме и в един глас зацвилихме при вида на тази толкова специфична травма.
— Майната ви — раздразнено се озъби Чез. — Няма нищо смешно. Може ли някой да ми помогне да разтворим тези зъби? Или да си ходя така с това украшение?
— Не пипайте нищо, с това ще се заемат професионалисти — веднага се намеси скаутът. — Операцията трябва да се направи внимателно, за да не се повреди образеца.
— Какво толкова се вълнуваш? — все още смеейки се, каза Алиса. — Тя те е ухапала по меките тъкани, мозъкът сигурно не е засегнат.
— Противно на мнението ти, Алиса — едва ли не по срички изсъска Чез, — мозъкът ми не е там.
Вампирката се взе в ръце и отвърна сериозно:
— А понякога възниква такова впечатление…
— Стига вече — прекъсна свадата им Ленди. — Вървете в лазарета, да спасим ценния образец.
Чез бе така шокиран от пренебрежителното отношение към петата му точка, че дори не намери какво да отговори. На нас също не ни хареса подреждането на приоритетите, но нямахме желание да спорим. Затова послушно го последвахме надолу по стълбите, опитвайки се да не се смеем на пострадалия си приятел.
— Писмения отчет за „сигналките“ ще представите по-късно, а докато отиваме към лазарета разказвайте, как мина всичко.
— А там има ли нещо за ядене? — веднага се оживи Наив.
— Разбира се. Друидите ще ви прегледат, ще ви дадат нещо ободряващо и ще можете спокойно да отдъхнете час и половина, преди отново да тръгнете на обход.
Отговорихме му с дружна въздишка на огорчение. Изобщо не ни се искаше да се връщаме в това не особено дружелюбно място, защото следващия път можеше и да нямаме такъв късмет.
За щастие, следващите три излизания в Прокълнатите земи се оказаха не така наситени на събития. Или ние бяхме станали много по-предпазливи, или съществата се бяха наситили и примирили. Сигналните заклинания така и не бяха засекли присъствието на хора, затова можеше да се счита, че нощта е минала без инциденти. Е, всички срещи с „местните“, дори и с новите им подвидове, се считаха за нещо обичайно. Най-обидното беше, че на сутринта ние все пак трябваше да отидем в кухнята да отработваме своето наказание, затова пък Наив, предполагам, хъркаше и за трима ни.
Действие 4
Следващата седмица мина в относително спокойствие. Сутрин продължавахме да работим в кухнята, през деня се занимавахме в зоопарка, а вечер все по-често седяхме във Великата библиотека. Местната кухня изобщо не можеше да се сравнява с това, което ни приготвяше Велес. Така че през деня се мъчехме със синьото месо и с нетърпение чакахме втората вечеря. И разбира се, сега всеки ден медитирах под музиката на чужди светове, като постепенно възстановявах своите способности. След инцидента в Прокълнатите земи стената, преграждаща достъпа ми до силата, буквално рухна. Все още не можех да сплитам заклинания в движение, затова пък да използвам Истинското зрение по време на медитация — елементарно. И това беше само началото!
Е, на всеки три дни отивахме да патрулираме, като с всеки поход се чувствах все по-уверен и по-уверен в Прокълнатите земи. Не можех да се нарадвам на нашите отношения с Алиса, ставащи все по-близки и топли. Подозирах, че прекалената топлота и загриженост на вампирката до известна степен бяха свързани с живеещата във форта Итания, но нямах нищо против такава мотивация. Всеки път след случайна среща на нашата компания с Итания бях обсипван с истински водопад от ласки и нежности. В известен смисъл бях дори благодарен на Итания, въпреки че за краткото време, което бившата съпруга на Велхеор прекара във форта, тя успя хубавичко да досади на много Майстори. Колко много струваше една нейна нощна разходка из Прокълнатите земи, извадила от строя цялата защита на външните стени и всички сигнални заклинания. Старателно разположените от Майсторите „сигналки“ бяха разрушени от огромна тълпа същества, преследващи мръсната, парцалива, но безкрайно щастлива вампирка. Ние имахме щастието да видим това зрелище, тъй като бяхме на стената и почивахме след поредното излизане.