— Може да си се претоварил — нервно заговори Майстор Некор. — Сега ще извикам лекари… ох, ама че проблем…
Почувствах как падам на една страна, но не можех да помръдна дори пръст. А после ме погълна тъмнина…
Отворих очи и погледът ми попадна на белия таван. Странно, защо във всички болници и лазарети таванът е точно бял? Там обикновено работят друиди, тях не ги ли тегли, знам ли, към зеления цвят? Ще изглежда къде по-логично. Освен това зеленото успокоява, а бялото… някак напряга, сякаш са те сложили в някаква кутия.
— Събуди се! — раздаде се радостния вик на Алиса и веднага потънах в нежни, но много силни обятия.
За щастие на моите кости, освен вампирката и Майстор Орион в залата нямаше никой друг, иначе Чез също щеше да се натиска за прегръдки.
— Момиче, бъдете по-нежна с него — посъветва я друидът. — Само преди два дни той лежеше и умираше тук.
Два дни?! Леле, колко дълго съм лежал в леглото.
— Какво, наистина ли съм умирал? — неуверено попитах аз.
— Самата истина — сериозно потвърди Майстор Орион. — Ако те бяха донесли пет минути по-късно, най-вероятно и аз нямаше да мога да се справя.
Целият изстинах вътрешно.
— Да не се шегувате?!
— Отказаха ти сърцето, бъбреците, черния дроб… Да продължавам ли?
Алиса така силно стегна прегръдката си, че ми спря дъха, но все пак успях да кажа:
— Няма нужда…
— Но има и добри новини — радостно каза Алиса и ме целуна по бузата. — Сега знаем какво именно взема в замяна твоят артефакт!
— Сърцето, черния дроб и бъбреците? — кисело се усмихнах аз.
— Почти позна — без намек за усмивка се съгласи друидът.
Съдейки по изражението на Майстор Орион, повече го устройвах в безсъзнание.
— Току-що дойдох в съзнание след двудневен сън, още не съобразявам добре — намръщих се аз. — Ще поясните ли?
Друидът повъртя черепа в ръце и го постави на нощното шкафче до леглото.
— Ти сам каза, че тази играчка взема най-ценното. Кое е най-ценното от гледна точка на некроманта?
— Ъ-ъ-ъ… — сериозно се озадачих аз. — Може би животът.
— Точно така! Артефактът изсмуква живота от теб! — някак прекалено радостно каза Алиса. — И ако вдигането на няколко неживи не води до особени щети, то пренапрежението заплашва да увреди вътрешните ти органи.
— Помниш ли как при първия преглед открих, че имаш проблеми с черния дроб? — намеси се в разговора друидът.
Това не се забравя. Не всеки ден те наричат алкохолик.
— Мисля, че е било просто резултат от прекаленото ти увлечение по некромантията.
— Много вероятно — казах аз, спомняйки си онзи ден.
— Така че сега те съветвам да не вдигаш повече от няколко… Как там ги наричате?
— Неживи — подсказах аз.
— Точно така, неживи. Не се увличай по тази гадна работа, въобще некромантията е противоестествена, нищо добро няма в нея.
Тук не бях напълно съгласен с него. Нали полза може да бъде извлечена от всичко, стига да не се злоупотребява. Казват, че дори виното в малки дози е полезно за здравето.
— Ако не беше некромантията, отдавна щях да съм мъртъв — усмихнах се аз. — Това е просто един инструмент, важно е как точно се използва. И между другото, в земите на вампирите аз вдигнах цяла тълпа неживи, но се чувствах доста сносно. Защо отрицателният ефект се появи едва сега?
Друидът сви рамене.
— Аз не правя артефакти и мога само да предполагам. Възможно е с течение на времето артефактът да черпи все повече и повече жизнена енергия от собственика. Или някои условия да са се променили. Ти самият нищо ли не си забелязал?
— Забелязах, и още как — закимах аз. — Неживите се промениха. Започнаха да променят цвета си на огнено червено и не просто се надигат, а преди това някак ефектно изгарят.
Друидът ме заплаши с пръст.
— Понякога и сам трябва да мислиш, а не да чакаш, докато те съсипят изцяло.
Засрамих се. И с право, в последно време наистина не си обременявах особено мозъка. Иначе и сам можех да се досетя какво точно се има предвид под „най-ценното“.
— Всъщност аз ще тръгвам, а вие може да останете още. И имай предвид, Зак, ще трябва да лежиш до утре. Ще те наблюдаваме, в случай, че стане нещо необичайно, меко казано.
Друидът излезе, а аз прегърнах Алиса и я целунах.
— Знаеш ли, некромантите, разбира се, са умни момчета, но за мен ти си по-ценна от живота.