— Наистина ли? — лукаво се усмихна тя.
— Кълна се — целунах я по шията и прошепнах: — А ти забелязала ли, че за пръв път от много време сме сами?
— Току-що се върна от оня свят, а само за това мислиш — шеговито се отдръпна Алиса. — За теб е опасно да се преуморяваш.
— Тази преумора ще ми бъде само от полза — уверих вампирката.
И разбира се, в този момент вратата се отвори и в стаята влезе Чез, а след него и Наив.
— Зак! Жив си!
— Само не ме прегръщай! — бързо казах аз, опитвайки се да не показвам недоволство. — Забранено ми е.
— Забранено, казваш? — Чез много изразително погледна седящата до мен Алиса. — Е, тогава дойдохме навреме. Ох, че ни изплаши.
— Да, не ни върви нещо — подхвана Наив. — Първо аз дълго се лекувах, после ти. Остават само Чез и Алиса…
— Ей, ей — прекъсна го Чез. — Ще спрем тази тъжна статистика на Зак. Не буди бедата, докато спи.
И започна нашето обичайно бърборене с обсъждане на последните новини. През тези два дни, докато лежах в изкуствен сън, войната не беше приключила. Да, също така не беше и започнала, като цяло. Затова пък беше станала една необичайна кражба на още по-необичайно имущество — образец от лабораторията. По-точно, откраднали образеца още преди седмица, но на моите приятели съобщили едва сега. Не знам защо на някой би му притрябвал половин труп от създанието, ухапало Чез за задника, но го откраднали от изследователския център преди учените да се заемат с него.
— Защо някой ще иска този труп? — изненадах се на глас аз.
— Кой знае — сви рамене Чез, неволно потривайки пострадалата от зъбите на лисицата част от тялото си. — У-у-у, отвратителни същества. Скаутите поръчаха да се намери още един образец. Без теб ходихме „на работа“ с Ленди, всичко мина спокойно, все едно разходка в парка.
— И никакви лисици не срещнахме — продължи Наив. — Нямаме твоя късмет.
— Това бих го нарекъл с друго име — намръщих се аз. — И какво, толкова ли много искат да получат образец от поредното създание?
— Скаутите дори възнамеряват да организират специална експедиция.
Да, пълноценна експедиция в Прокълнатите земи — това вече си е сериозно. И опасно.
— А изобщо ли няма шанс да се намери откраднатия труп? — озадачих се аз.
— За това попитай приятеля си, Майстор Ревел, той е шеф на службата за сигурност — измърмори Алиса. — Щом са откраднали трупа, значи по някаква причина той наистина е важен.
— Е, едва ли конкретно този труп — предположи Чез. — По-скоро, заради новия вид същества. Но защо те са толкова важни, никой не знае, освен, всъщност, крадците.
Никога не бих си помислил, че на някой би му хрумнало да открадне половин лисица. Но сега вече беше минало твърде много време. А и едва ли крадците можеха да се открият толкова лесно, щом досега не ги бяха открили. Нали с търсенето са се заели Майстори, а не дилетанти като нас.
— Чичо ми появявал ли се е? — смених темата аз. — Или Велхеор?
— Няма други новини. Нито добри, нито лоши — каза Чез, изваждайки от джобовете на ливреята си няколко пакета. — Между другото, не искаш ли да хапнеш? Донесох ти подарък от Велес: пирожки, пушено месо и… имаше десерт тука някъде…
— Няма десерт — смутено го прекъсна Наив. — Сигурно по пътя е паднал от джоба ти…
— А ти явно навреме си го хванал? — попита Чез под моя и на Алиса кикот.
Наив стремително започна да се изчервява.
— Ами… така се получи…
— Добре, че поне останалите неща не са изпадали — със смях каза Алиса.
В стаята надникна недоволен друид.
— Какъв е този шум? Ох, колко сте много. Така, хайде приключвайте вече, Зак трябва да почива. Утре ще го изпишем, тогава ще се наприказвате.
След като се сбогувах с приятелите си, аз още дълго лежах със затворени очи и обмислях случилото се. Добре, че всичко се изясни. Способностите ми се връщат, цената на работата с артефакта също е известна, вярно, не съвсем точно. Тоест колко скелета може да се вдигат, плащайки с бъбрек, например? Във форта не вдигах едновременно повече от пет неживи и с мен всичко беше наред, явно ще трябва да се спра на тази цифра. По-точно, ще се наложи да я намаля малко, за да запазя черния си дроб. До четири, да речем. Цифрата не изглеждаше толкова солидно като „мога да вдигна цяла армия“, но пък ще съм по-здрав. Още повече, че способностите ми към Занаята рано или късно ще се нормализират и скоро некромантията ще стане само приятно допълнение към стихийните заклинания.