Ометох вкусната пратка на Велес, след което прекарах известно време в медитация и сън. А на сутринта, след серия от анализи, в болничната ми стая дойде Майстор Ревел. Вече се досещах за какво ще става дума; неслучайно до тази травма той беше преустановил срещите ни, давайки ми възможност да възстановя способностите си. Дойде време да отработя своите провинения, дългове и оказано доверие. Но преди да пристъпим към работа, той дълго ме разпитва как се чувствам и дали съм готов да се върна на работа.
— Повече никакви експерименти с артефакта — твърдо каза той. — Майстор Некор нека си играе с мъртвите, които вече си вдигнал, а до теб изобщо да не се доближава. Трябва да е голям идиот, заставяйки те да вдигаш цяла тълпа.
— Да, не бях помислил, че това може да е опасно за здравето ми — признах аз.
— Ти си само един подрастващ, но за един учен и Майстор това е непростимо. Трябвало е постепенно да увеличава броя на вдиганите неживи и да следи състоянието ти, а този фанатик така се е увлякъл, че дори не се е погрижил за твоята безопасност.
Е, тук Майстор Некор, разбира се, се издъни. Аз самият не се замислях над евентуалните последствия и просто следвах заповедите му, и сега си плащах. Прав беше друидът, че в последно време съм се отпуснал, започнах малко да мисля и да правя глупости повече от обикновено.
— Е, Майстор Орион каза, че съм напълно здрав.
— Просто ти е провървяло — остро каза Майсторът. — Както обикновено, впрочем. Но дори твоят невероятен късмет не може да трае вечно.
Ох, в последно време всички се натискат да ми четат лекции. Най-обидното беше, че са прави…
— Добре, да оставим лошото — плесна с ръце Майстор Ревел. — Способностите ти са започнали да се връщат, значи е време да се заемем с изследване на магията на драконите. По-точно, да преминем към практика.
— Винаги готов — отговорих аз, без да си кривя душата. Да научиш нещо ново винаги е интересно, а и това умение може да бъде полезно за в бъдеще.
— Преди да продължим разговора, нека да се преместим в друго помещение — каза Майсторът, отваряйки вратата. — Последвай ме.
Минахме по коридора към неизвестно за мен крило от изследователския център и влязохме в неголямо помещение с множество различни по размери стоманени сандъци. В средата на всичкото това великолепие имаше болнично легло и поставени няколко смътно познати друидски артефакти.
— Каква е тази стая? — попитах подозрително.
— Най-обикновен склад — махна с ръка Майстор Ревел. — Сега това не е толкова важно. Седни и слушай. Както знаеш, магията на дракона е построена преди всичко на сънищата. Смесвайки нашата реалност и реалността на съня, те са можели мигновено да пътешестват от единия край на света до другия и да правят практически каквото си пожелаят. Драконите живеели едновременно в два свята и са можели да ги управляват. На нас ни е достъпно само част от тяхното могъщество, ние можем да пътешестваме по сънищата, включително и чуждите, и да ги управляваме. Също да смесваме нашите сънища с реалността, но само до известна степен.
— Например?
Слушайки Майстора, аз се оглеждах наоколо и мисля, че се досетих що за помещение е това. Морга. Не човешка, разбира се. Тук съхраняваха труповете на създанията от Прокълнатите земи, затова и сандъците бяха с различни размери.
— Например, в съня си мога да видя отговора на въпрос, който ме измъчва — продължи той. — Не винаги и не непременно ще е лесно да го разбереш, но въпреки това може да се счита за ясновидство. Понякога излизаш от тялото си по време на сън и виждаш нашата реалност, за да проследиш някого. Е, и най-интересното: можеш да създадеш свой собствен сън и да затвориш в него друг човек.
Май нищо ново не ми каза. Освен това, всяко от описаните неща ми се беше случвало под една или друга форма. Получавах подсказки, влизах в чужд сън и виждах не само нашата, но и други реалности. Последното ми се случи много преди дори да чуя за забранената магия и да започна да уча Занаята.
— Това е страшно оръжие в неподходящи ръце — продължи лекцията си Майсторът. — И е много трудно да се защитиш от подобно въздействие.
Веднага си спомних разговора с чичо за подозрителната смърт на Императора.
— А какво ще стане, ако влезеш в съня на човек и там го убиеш?
Майстор Ревел кимна разбиращо:
— Сега вече разбираш защо тази магия е станала забранена.
— И ще изглежда като смърт от инфаркт по време на сън? — предположих аз.