— Разбирам накъде биеш. Но това са само предположения, да се докаже подобно въздействие е просто невъзможно.
Да, перфектното убийство. Предполагам, че Императорът е бил защитен от въздействието на всяка магия. Всяка, освен забранената.
— Съдейки по твоите разкази, ти вече си прилагал всички тези възможности — продължи той. — Но всичко това е станало спонтанно. Днес ние с теб ще се опитаме да проведем експеримент с осъзнат сън, за да получим конкретна информация.
— За какво? — искрено се заинтересувах аз.
— Чу ли вече, че образецът на новото създание, което открихте в Прокълнатите земи, е изчезнал? Бил е откраднат, за да бъдем по-точни.
— Чух, разбира се. Но това се е случило преди повече от седмица, как ще мога да разбера кой го е направил?
Майсторът просто пренебрегна въпросите ми.
— Сънищата си имат собствени правила, към тях не бива да подхождаш с обичайната логика…
В стаята надникна Майстор Орион:
— Е, ще започваме ли?
— Да, разбира се — кимна му Майстор Ревел. — Влизай, настрой артефактите и напред.
— Всичко вече е настроено — отвърна друидът, приближи се до мен и протегна стъклена чаша с подозрителна зелена течност. — Пий.
— Какво е това? — помирисах аз.
— Сънотворно. И не го души, а пий.
На вкус течността се оказа доста добра, нещо средно между желе и као, но много сладка. Като цяло ставаше за пиене.
— Слушай ме внимателно — говореше в същото време Майстор Ревел. — Сега мисли за това как сте донесли това същество във форта, как сте го дали на друидите тук, в изследователския център, и разсъждавай върху това кой и защо може да го е откраднал. Ясно ли е?
— Че кое да му е… — прозях се аз — неясното.
— Главното — това е желанието — настойчиво продължи Майсторът. — Трябва много да искаш да разбереш отговора. И между другото, сега сме точно на мястото, откъдето са го откраднали. Надявам се това да ти помогне по някакъв начин.
— Най-любопитно ми е защо им е било да крадат този труп — признах аз. — Дали са някакви шегаджии, или шатерски шпиони…
Вече не знаех на глас ли говоря или просто си размишлявам наум. Също така неусетно прекрачих границите на съня и се оказах…
Действие 5
… точно там, където и заспах.
Виждах отстрани себе си, Майстор Ревел и Майстор Орион, прекарващ ръце над тялото ми. Очевидно с мен всичко беше наред — друидът изглеждаше напълно спокоен. От друга страна, вечно недоволният старец можеше с години да не променя изражението на лицето си и едва ли неочакваната смърт на някакъв си там ученик от Академията би му развалила настроението.
— Е-ей! — извиках аз, приближих се към друида и помахах с ръка пред лицето му. — Тук съм!
Друидът изобщо не реагира на моите ръкомахания, а когато ръката ми премина през него, аз окончателно се убедих, че съм нематериален. Изглежда бях успял по някакъв начин да напусна тялото си. Това, разбира се, беше страхотно, но само по себе си едва ли можеше да ми помогне да намеря откраднатия труп на лисицата.
Бързо разбрах, че мога свободно да минавам през стени, но нямах особено желание да следя приятелите и познатите си. Измъкнах се от изследователския център и дълго стоях на площада, опитвайки се да усетя поне нещичко. Въпреки уверенията на Майстор Ревел, че самото ми желание да разбера истината ще задейства някакви процеси, нищо подобно не се случваше. Не виждах нищо друго, освен маршируващите по площада Майстори!
Обикаляйки безцелно из форта, реших за разнообразие да надникна и в Прокълнатите земи. Кога друг път би ми се отдала възможност да ги огледам на спокойствие, без да рискувам да попадна в менюто на някоя гадина? Но се случи нещо странно: минах през портата, но не успях да пресека невидимата черта, преминаваща някъде по средата на неутралната зона.
— Странно — озадачих се аз, побутвайки невидимата преграда. — А пък аз си мислех, че призраците могат да ходят навсякъде. Защо става така?
За съжаление нямаше кой да отговори на въпроса ми. Нямаше дори кой да го чуе.
— Е-ей! — извиках аз. — Искам да разбера кой е откраднал тялото на лисицата и защо!
Ако се бях надявал, че начаса ще ми покажат всичко, отново бях сбъркал. След като се помотах наоколо, вече бях склонен да се замисля над проблема с връщането ми в собственото тяло, но ми попречиха. Точно пред мен от нищото се появи дървена врата с висяща над нея светеща табелка „Вход“.