— Аха — прекъсна го Алиса, която не страдаше от липса на внимание още от приемането си. Тя стана първия вампир в историята, влязъл в Академията на занаятите. — Да не намекваш, че ако загубим тази битка, ще се опозорим пред цялата Академия? Вълнува ли те това?
— Именно — съгласи се Невил. — Колкото по-нависоко си, толкова по-болезнено е да паднеш. Сега всички се възхищават на факта, че някакъв ученик първокурсник е спасил всички Майстори, но веднъж само да загубим и хората могат да се променят драстично. Ако постигнеш определено отношение към себе си, трябва да го поддържаш, иначе…
— Мисля, че твърде много драматизираш — не се съгласих аз. — На кого му пука дали ще спечелим или не? Това си е само наша работа.
— Да те видя какво ще кажеш, ако загубим — промърмори Невил.
— Това е! — възкликна Чез. — Точно това е… ако загубим.
Да загубим… потръпнах при тази мисъл. Но как да спечелим срещу тези задници от Водния факултет?
Наив внимателно следеше входа на залата и затова първи забеляза появата на нашите врагове:
— Вижте, „водните“ идват.
Точно така, само трябва да си помислиш за Водните и те се появяват.
Ние едновременно се обърнахме в указаната посока и на входа на Залата видяхме представителите на Водния факултет — Ланс, Ейнджъл, Нивел, Стори и личния враг на Чез — Алик. Веднъж те се скараха по много глупав повод, или по-скоро Чез отново наговори куп глупости, и сега Алик беше нетърпелив да даде на приказливия ми приятел урок по добри маниери. И в някои отношения, трябва да призная, го разбирах. Що се отнася до триото Ейнджъл, Нивел и Ланс, с тях си имахме стари сметки за уреждане. Заслугата за тази ситуация отново беше на вездесъщия Чез, който една вечер отмъкна приятелката на Ланс. Е… и аз добавих масло в огъня с няколко остри фрази.
Оказва се, че почти целият отбор на Водния факултет, с изключение на тихия и незабележим Стори, с когото нашите пътища все още не са се пресичали, жадуват да се разправят с нас по най-изтънчен начин.
Чез им помаха с ръка и се усмихна лъчезарно. Отборът на Водните едновременно му отговориха с доста характерен жест.
— Те ме обичат — умили се неспокойният ми приятел.
— Мога да предположа кого ще нападнат първи — Невил се ухили. — Чудя се, Чез, какво ще правиш без Универсалния щит на Зак? Те просто ще те размажат по цялото поле.
— Хайде де — лекомислено махна Чез. — Аз съм умен.
— Нас, да речем, ни убеди. Сега върви и им го кажи на тях — подкачи го Алиса.
Да. Нормална бързина тук нямаше да помогне. След като Келнмиир отстрани психоблокировката и моите способности порядъчно се увеличиха, всички отработвани до най-дребния детайл заклинания останаха в историята. Просто вече не можех да сплитам такива фини нишки както преди, а понякога, създавайки, да речем, Универсален щит, се получаваше Въздушна вълна. Не ми се удаваше да управлявам енергия, неколкократно превъзхождаща старото ми ниво. Всичко вървеше на зле. Чичо ми тържествено ме уверяваше, че с времето ще се науча правилно да използвам получените нови умения и отново ще мога да сплитам сложни заклинания, но засега в девет от десет пъти нищо не се получаваше или се получаваше дракон знае какво. Нещо повече, това „дракон знае какво“ лесно можеше да се окаже заклинание съвсем не от стихията, която очаквах. По този смахнат начин се проявяваше „великата“ ми способност да сплитам еднакво силни за всичките четири елемента заклинания.
— Добре, добре — прекъснах аз приятелското заяждане. — Ние отдавна отработваме стратегията си и много добре знаем всичките си слабости. Нали така?
— Да — съобщи Чез — нашето слабо място си ти.
— Ти си истински приятел, за кой ли път се уверявам.
— Тихо — изсъска Алиса, — Шинс идва.
Ние веднага млъкнахме и изобразихме на лицата си замисленост и искрено желание за битка. И ако замислеността не ни се удаде особено, то готовността за битка се получи много добре… при всички, освен мен.
— Ето и моите най-добри ученици — обяви Шинс, поставяйки тънката си, но изненадващо тежка ръка на рамото ми. — Готови ли сте за състезанието?
— Повече от всякога! — бодро отвърна Чез на учителя ни по практическа магия и декан на Огнения факултет.
— Така си и помислих — кимна Шинесимус. — Разчитам на вас, момчета. Знам, че няма да ме разочаровате.
Да се побъркаш, вече цяла седмица сме свидетели на театъра „добрия Шинс“ и всеки път имам странното усещане за нещо изкривено… все едно откачил природен закон, честно. Най-лошото е, че с останалите ученици той се държеше както обикновено — наказва, тормози, издевателства, и само нас едва ли не за ръчичка ни води. Вече целият факултет ни гледаше накриво, а той си продължава в същия дух. Дори си мислех, че това е специален тормоз над нас, с учебна цел, така да се каже. Има такова нещо, психотренинг се нарича — това е, когато се опитват по различни начини да те изведат от равновесие. Това е много, много неприятно, да ви кажа… Съвсем наскоро на подобен тест бяха подложени всички ученици, за да се разкрие шпионина, проникнал в най-елитното учебно заведение на Империята. В крайна сметка разкрих го аз и то след като копелето успя да организира атака срещу Академията. Но, трябва да се отбележи, ние много бързо израствахме — преподаваният материал значително се увеличи и ние за няколко месеца научихме неща, които преди са се преподавали в продължение на години. Така че и от тормоза има някаква полза… Като се замисля, целият ми живот си е един солиден психотренинг.