Птах се усмихна.
— Мислех си, че така и няма да попиташ. — Той посочи най-близката стена. Камъните се разпаднаха на портал — пясъчна вихрушка. — И няколко думи — за съвет, скъпа. — Мътните му очи се впериха в мен. — Смелост. Надежда. Жертвоготовност.
Не знаех дали е видял тези качества в мен, или ме насърчава, или може би създава у мен чертите, от които се нуждая — както е създал ba и птицечовката. Какъвто и да беше случаят, изведнъж усетих как отвътре ми става по-топло и съм се изпълнила с нови сили.
— Започваш да разбираш — каза ми Птах. — Думите са извор на цялото могъщество. И имената са нещо повече просто от набор букви. Браво на теб, Сейди. Може и да успееш.
Погледнах пясъчната фуния.
— Пред какво ще се изправим от другата страна?
— Пред врагове и приятели — отговори той. — Но не мога да кажа кой какъв е. Ако се спасиш, се качи на върха на Хеопсовата пирамида. Това е добра точка да влезеш в Дуат. След като прочетеш Книгата на Ра… — Той се задави, преви се на две и изпусна пушката. — Трябва да вървя — обясни, а после се изправи с голямо усилие. — Човекът, в когото съм се вселил, вече не издържа. Но, Уолт… — Птах се усмихна тъжно. — Благодаря за телешката пастърма и сока. За теб има отговор. Няма да ти хареса, но това е най-добрият начин.
— В какъв смисъл? Какъв отговор?
Селянинът примига. Изведнъж очите му си станаха нормални. Той ни погледна изненадан, после извика нещо на арабски и вдигна пушката.
Сграбчих Уолт за ръката и двамата скочихме заедно в портала.
17.
Как Меншиков мобилизира щастлив взвод на смъртта
Предполагам, вече сме квит, Сейди. Първо ние с Уолт се втурнахме да те спасяваме в Лондон. После вие с Уолт се втурнахте да спасявате мен. Само на него му се наложи да участва и двата пъти. Клетият Уолт, да прекосява надлъж и шир света, за да ни вади от затруднено положение. Но ще призная, имах нужда от помощ.
Бес беше заключен в светеща флуоресцентна клетка. Зия беше убедена, че сме врагове. Мечът и вълшебната ми пръчка ги нямаше. Държах гега и млатило, които очевидно бяха чужди и бяха откраднати, а двама от най-могъщите магьосници на света, Мишел Дежарден и Влад Задъхания, се готвеха да ме задържат под стража, да ме изправят пред съд и да ме екзекутират — не непременно в тази последователност.
Тръгнах да отстъпвам назад по стъпалата в гробницата на Зия, но нямаше къде да се задържа. Във всички посоки се беше разпростряла червена тиня, осеяна с отломъци и мъртва риба. Не можех да избягам или да се скрия, затова имах само две възможности: да се предам или да се бия.
Обезобразените очи на Меншиков блеснаха.
— Чувствай се свободен да се съпротивляваш, Кейн. Работата ми ще се улесни значително, ако приложиш смъртоносна сила.
— Престани, Владимире — спря го уморено Дежарден, който се беше подпрял на жезъла си. — Не постъпвай като глупак, Картър. Предай се още сега.
Преди три месеца Дежарден сигурно щеше да ме направи с огромно удоволствие на кайма. Сега изглеждаше тъжен и уморен, сякаш екзекуцията ми беше нещо неприятно, което се налага да направи. Зия стоеше до него. Тя погледна предпазливо Меншиков, сякаш долавяше в него злото.
Де да можех да се възползвам от това и да спечеля малко време…
— Какъв е планът ти, Влад? — попитах. — Остави ни да се измъкнем твърде лесно от Санкт Петербург. Да си рече човек, че искаш да вдигнем от сън Ра.
Руснакът се засмя.
— За това ли съм пропътувал половината свят, за да те спра?
Меншиков направи всичко възможно да изглежда преизпълнен с презрение, но в ъгълчетата на устата му заигра усмивка, сякаш той беше казал шега, която разбирахме само ние двамата.
— Не си дошъл да ме спреш — предположих. — Разчиташе да намерим вместо теб свитъците и да ги обединим. Може би ти трябва и да събудим Ра, за да пуснеш на свобода Апоп?
— Стига, Картър — прекъсна ме Дежарден с равен глас, като пациент преди операция, който брои отзад напред и чака да го хване упойката.
Не проумявах защо се държи толкова вяло, но Меншиков изглеждаше ядосан и за двамата. От омразата в очите му схванах, че съм го настъпил по болното място.
— Така е, нали? — попитах. — Маат и Хаосът са свързани. За да пуснеш на свобода Апоп, трябва да събудиш Ра, но искаш да държиш под контрол всичко, за да се увериш, че Ра ще се завърне стар и немощен.
Новият дъбов жезъл на Меншиков избухна в зелени пламъци.