— Нямаш представа какво говориш, момче.
— Сет се заяде с теб за някаква грешка от миналото — спомних си аз. — Вече си се опитвал да вдигнеш от сън Ра, нали? С какво… само с един свитък, който е бил у теб ли? Така ли си изгори лицето?
— Картър! — прекъсна ме Дежарден. — Влад Меншиков е герой на Дома на живота. Опита се да унищожи свитъка, за да попречи на другите да го използват. Ето как се нарани.
За миг бях толкова вцепенен, че онемях.
— Не… не може да е вярно.
— Не е зле да си учиш уроците, момче — погледна ме вторачено с увредените си очи руснакът. — Ние в рода Меншиков сме потомци на жреците на Амон-Ра. Чувал ли си за този храм?
Помъчих се да си спомня какво ми е разказвал татко. Знаех, че Амон-Ра е друго име на бога на слънцето Ра. И храмът му…
— Векове наред те всъщност владеят Египет — сетих се аз. — Възпротивили са се, когато Ехнатон е забранил старите богове, може би дори са го убили.
— Точно така! — рече Меншиков. — Предците ми са отстоявали боговете! Именно те са създали Книгата на Ра и са скрили трите й части с надеждата, че някога ще се намери достоен магьосник, който да събуди отново техния бог на Слънцето.
Постарах се да го осмисля. Веднага си представих Влад Меншиков като древен кръвожаден жрец.
— Но щом си потомък на жреците на Ра…
— Защо се опълчвам срещу боговете ли? — Руснакът погледна Главния лектор така, сякаш съм задал предвидимо глупав въпрос. — Защото боговете унищожиха нашата цивилизация! По времето, когато Египет изживя упадък и господарят Искандар забрани Пътя на боговете, дори моето семейство вече бе прогледнало за истината. Старите обичаи трябва да се забранят. Да, опитах се да унищожа свитъка, за да изкупя греховете на предците си. Трябва да се изтребят всички, които призовават боговете.
Аз поклатих глава.
— Видях те как призоваваш Сет. Чух те как говориш за освобождаването на Апоп. Дежарден, Зия… този тип тук лъже. Ще ви убие и двамата.
Дежарден ме погледна някак замаяно. Еймъс твърдеше, че Главният лектор е умен, защо тогава не виждаше опасността?
— Стига вече — рече той. — Ела с мир, Картър Кейн, в противен случай ще бъдеш унищожен.
Още веднъж погледнах умоляващо Зия. Виждах съмненията в очите й, тя обаче не беше в състояние да ми помогне. Току-що се беше събудила от кошмар, продължил три месеца. Искаше й се да вярва, че Домът на живота и досега е и неин дом и че Дежарден и Меншиков са от добрите. Не й се слушаше повече за Апоп.
Вдигнах гегата и млатилото.
— Няма да дойда с мир.
Меншиков кимна.
— Тогава унищожение.
Насочи жезъла си към мен и инстинктите ми надделяха. Замахнах с гегата.
Бях далеч и не го стигнах, но някаква невидима сила изтръгна жезъла от ръцете на руснака и го запрати в Нил. Той вдигна вълшебната пръчка, аз обаче разсякох още веднъж въздуха и Меншиков отхвърча. Приземи се по гръб толкова силно, че остави отпечатък върху калта.
— Картър! — извика Дежарден и изтика Зия зад себе си. И неговият жезъл запламтя в мораво. — Как смееш да използваш оръжието на Ра?
Погледнах изумен ръцете си. Никога дотогава не бях усещал такава сила да струи през тях с толкова лекота, сякаш бях орисан за цар. Дълбоко в съзнанието си чух гласа на Хор, който подканяше: „Това е твоят път. Това ти се полага по право“
— Бездруго ще ме убиеш — казах на Дежарден.
Тялото ми засия. Издигнах се над земята. За пръв път от Нова година бях отново в аватара на бога сокол: воин с глава на сокол и с размери, три пъти по-големи от моите. Той държеше огромни холографски копия на гегата и млатилото. Не бях обърнал особено внимание на млатилото, но то беше страховито оръжие, предназначено да причинява болка: дървена дръжка с три шипести вериги, в края на всяка от които имаше малък метален боздуган, нещо средно между камшик и чук за месо. Замахнах към земята и воинът сокол повтори действията ми. Светещото млатило направи на прах каменните стъпала в гробницата на Зия и запрати късове варовик, които се разлетяха из въздуха.
Дежарден вдигна щит — да се предпази от парчетата. Очите на Зия се разшириха. Знаех, че вероятно я плаша и тя се убеждава, че съм от лошите, но бях длъжен да я защитя. Не можех да допусна Меншиков да я отведе.
— Бойна магия — рече с омраза Дежарден. — Точно такъв беше Домът на живота, когато следвахме пътя на боговете, Картър Кейн: магьосници се биеха с магьосници, различните храмове воюваха и се боричкаха помежду си. Нима искаш това време да се завърне?