— Не разбирам.
— Слушай. Положението ти се промени. Ти стоиш пред прага на величието.
Той посочи към гърдите ми. Погледнах се и видях, че не съм в обичайния вид на своята ba. Бях не птица, а човек, облечен като Хор в египетски доспехи. Държах гегата и млатилото.
— Те не са мои — казах. — Бяха погребани заедно със Зия.
— Могат да станат и твои — обясни Хор. — Това са регалиите на фараона, нещо като жезъл и вълшебна пръчка, но стотици пъти по-мощни. Без дори да си се упражнявал, успя да насочиш силата им. Представи си какво можем да постигнем заедно. — Той показа с ръка празния престол. — Като водач на Дома на живота можеш да го обединиш. Можем да сразим враговете.
Защо да отричам: през мен премина сладка тръпка. Допреди няколко месеца самата мисъл да съм водач ме плашеше до смърт. Сега обаче нещата се бяха променили. Бях започнал да разбирам повече от магия. От три месеца преподавах и превръщах учениците в сплотен отбор. Схващах по-ясно пред каква заплаха сме изправени и започвах да разбирам как да насочвам могъществото на Хор, без да се страхувам от него. Ами ако той беше прав и бях в състояние да поведа боговете и магьосниците срещу Апоп? Допадаше ми мисълта, че ще смажем враговете и ще си отмъстим на силите на Хаоса, които преобърнаха живота ни наопаки.
После си спомних как ме погледна Зия, когато бях на път да убия Влад Меншиков — така, сякаш чудовището съм аз, а не той. Спомних си и какво е казал Дежарден за отминалите тежки дни, когато магьосници са се биели с магьосници. Щом Хор беше ехо в съзнанието ми, дали не бях повлиян от ламтежа му за власт? Сега вече го познавах добре. В много отношения беше добър — бе смел и честен. Но освен това беше амбициозен, сребролюбив, завистлив и много вироглав в постигането на целите си. И най-голямото му желание беше да властва над боговете.
— Гегата и млатилото принадлежат на Ра — напомних аз. — Длъжни сме да го вдигнем от сън.
Хор понаклони глава.
— Въпреки че същото иска и Апоп? Въпреки че Ра е немощен и стар? Предупредих те за разделението между боговете. Сам видя как Нехбет и Баби се опитаха да вземат нещата в свои ръце. Битката само ще се ожесточи. Хаосът се подхранва от множеството слаби водачи, от разцеплението между онези, които са им останали верни. Точно това цели Владимир Меншиков.
Залата на епохите се разтресе. Завесата от морава светлина се разля по всички стени. Докато холографската сцена се разширяваше, видях, че столът всъщност е огнен трон като онзи, който Сейди беше описала от видението си за лодката на Ра. Два смътни силуета се боричкаха, опитваха се да надделеят един над друг, само не разбрах дали се бутат взаимно към престола, или си пречат да седнат на него.
— Меншиков наистина ли се е опитал да унищожи Книгата на Ра? — попитах аз.
Сребърното око на Хор проблесна. Винаги изглеждаше малко по-ярко от златното и това ме объркваше, сякаш целият свят беше изкривен на една страна.
— Подобно на повечето неща, които Меншиков говори, и това е истина само отчасти. Навремето той имаше същите убеждения като теб. Смяташе, че е по силите му да върне Ра и да възстанови Маат. Представяше си, че е първожрец на славен нов храм, още по-всесилен и от предците си. Възгордя се и реши, че може да възстанови Книгата на Ра само по единия свитък, който беше у него. Грешеше. Ра беше взел мерки да не го вдигат от сън. Проклятията, които тегнеха над свитъка, прогориха очите на Меншиков. Слънчевият огън опърли гърлото му, защото той се осмели да прочете думите на заклинанието. И той се озлоби. В началото кроеше да унищожи Книгата на Ра, но не притежаваше такава сила. После измисли друг план. Да вдигне от сън Ра, но за да му отмъсти. Чака през всичките тези години. Точно заради това иска да съберете свитъците и да възстановите Книгата на Ра. Иска да види как Апоп поглъща стария бог. Иска да види света потопен в мрак и хаос. Безумец.
— О!
/_Знам, знам, страхотен отговор. Но ми е интересно какво ще кажете вие след такъв разказ?_/
Празният престол на фараона върху подиума до Хор сякаш се нагъна в моравата светлина. Той винаги ме беше плашил. Навремето фараонът е бил най-могъщият владетел. Оглавявал е империя, съществувала двайсет пъти по-дълго от моята родина САЩ. Нима бях достоен да седя на неговия трон?
— Можеш, Картър — подкани ме Хор. — Можеш да поемеш властта. Защо да рискуваш и да призоваваш Ра? Знаеш, ще се наложи сестра ти да прочете Книгата. Видя какво е сполетяло Меншиков само заради един свитък. Представяш ли си какво ще се случи, ако върху сестра ти се стовари три пъти по-голяма сила?