— Ами ти, Владимире? Ще ги поведеш ли?
— Не, господарю. Напълно убеден съм, че тази… хм, чудесна група може да се справи и сама в Бруклин. Ще нападнат по залез-слънце. Колкото до мен, аз ще проследя Кейн в Дуат и ще се заема лично с тях. Ти, господарю, не е зле да останеш тук и да си почиваш. Ще пратя в покоите ти купа за гледане, за да наблюдаваш напредъка ни.
— Така значи, да остана тук — повтори огорчен Дежарден. — И да наблюдавам.
Меншиков се поклони.
— Ние ще спасим Дома на живота. Заклевам се. Онези от семейство Кейн ще бъдат унищожени, боговете отново ще бъдат пратени в изгнание. Маат ще бъде възстановен.
Надявах се Дежарден да се опомни и да отмени нападението. Вместо това раменете му се смъкнаха. Той обърна гръб на Меншиков и се загледа в празния престол на фараона.
— Върви — каза уморено. — Махни ги тези твари, да не ги гледам.
Руснакът се усмихна.
— Слушам, господарю.
Обърна се и тръгна през Залата на епохите, а личното му войнство го последва.
След като излязоха, Дежарден вдигна ръка. От тавана се спусна кълбо светлина, което кацна върху дланта му.
— Донеси ми книгата „Как да се разгроми Апоп“ — нареди Дежарден на светлината. — Трябва да се допитам до нея.
Вълшебното кълбо се спусна надолу — все едно се поклони, — сетне се понесе нанякъде.
Дежарден се извърна към завесата морава светлина — образа на двата силуета, които се биеха за огнения престол.
— Ще „понаблюдавам“, Владимире — промълви Дежарден на себе си. — Но няма да „остана тук и да си почивам“.
Сцената избледня и моята ba се завърна в тялото ми.
18.
Хазарт преди края на света
За втори път през онази седмица се събудих в хотелска стая, без да имам и най-малката представа как съм се озовал там.
Стаята не беше чак толкова хубава, както във „Фор Сийзънс“ в Александрия. Мазилката по стените беше напукана. По тавана изпъкваха оголени греди. Върху масичката жужеше преносим вентилатор, но въпреки това беше горещо като в нажежена фурна. През отворените прозорци струеше следобедна светлина. Отвън се чуваха автомобилни клаксони и гласове на търговци, които превъзнасяха на арабски стоката си. Във ветреца се долавяше миризмата на отработени газове, животинска тор и ябълкова sisha, плодова меласа с дъх на канализация. С други думи, разбрах, че сме в Кайро.
Сейди, Бес, Уолт и Зия седяха на маса при прозореца и като стари приятели играеха на някаква игра. Гледката беше много странна, затова си помислих, че сънувам.
Точно тогава Сейди забеляза, че съм буден.
— Браво на теб. Следващия път, Картър, когато решиш да пътешестваш дълго със своята ba, ни предупреди предварително. Не е никак забавно да те носим до третия етаж.
Главата ми щеше да се пръсне и това, че я разтърках с длани, не помогна.
— Колко време не съм бил на себе си?
— По-дълго от мен — отговори Зия.
Изглеждаше изумително: спокойна и освежена. Току-що измитата й коса бе прибрана зад ушите, беше облечена в нова бяла рокля без ръкави, а бронзовата й кожа направо сияеше.
Сигурно съм я гледал доста вторачено, защото Зия извърна очи. Вратът й почервеня.
— Три следобед е — уточни тя. — Аз съм на крак от десет сутринта.
— Изглеждаш…
— По-добре ли? — вдигна Зия вежди, сякаш ме предизвикваше да го отрека. — Изпусна най-интересното. Опитах да се бия. Опитах и да избягам. Това е третата ни хотелска стая.
— Първата се подпали — допълни Бес.
— Втората се взриви — уточни Уолт.
— Извиних се вече — свъси се Зия. — При всички положения накрая сестра ти ме укроти.
— За което ми трябваха няколко часа и всичките ми дипломатически умения — рече Сейди.
— Нима имаш такива? — възкликнах аз.
Тя завъртя очи.
— И да имах, нямаше да забележиш, Картър.
— Сестра ти е доста умна — вметна Зия. — Убеди ме да не избързвам с преценката за плановете ти, докато ти не се събудиш и не поговорим. Умее го.
— Благодаря — каза самодоволно Сейди.
Взрях се в тях двете и ме обзе ужас.
— Намерили сте общ език? Невъзможно! Не се понасяте.
— Онова, Картър, беше shabti — напомни Зия, макар че вратът й още беше яркочервен. — Според мен Сейди е… възхитителна.
— Видя ли сега? — ахна сестра ми. — Възхитителна съм.