— Кошмар! — Седнах на дивана и одеялата си плъзнаха на пода. Погледнах се и видях, че съм с пижама на фигурки — Покемон! — Ще те убия, Сейди — казах.
Тя примига невинно.
— Но уличният търговец ни я даде много изгодно. Уолт каза, че ще ти бъде по мярка.
Уолт вдигна ръце.
— Аз, приятелю, нямам никаква вина. Опитах се да те защитя.
Бес изсумтя, после го изимитира доста успешно:
— „Поне вземи най-голямата с Пикачу.“ Нещата ти са в банята, Картър. И така, ще играем ли на сенет, или няма да играем?
Влязох с несигурна крачка в банята и с облекчение намерих там нормални дрехи: ново бельо, дънки и тениска — без Пикачу. Когато се опитах да пусна душа, той издаде звук като слон в предсмъртния си час и замря, но все пак в мивката потече струйка вода с дъх на ръжда и аз криво-ляво успях да се поизмия.
Когато се върнах при другите, не се чувствах точно като нов, но поне не миришех на мъртва риба и ярешко.
Четиримата ми спътници още играеха сенет. Бях чувал за играта, смятана за една от най-древните в света, но никога не бях виждал да я играят. Дъската беше правоъгълна, на сини и бели квадратчета: три редици от по десет от всеки цвят. Играеше се с бели и сини пулове. Вместо зарове се хвърляха четири пръчици от слонова кост, подобни на клечки за сладолед, които от едната страна бяха едноцветни, а от другата — нашарени с йероглифи.
— Мислех, че вече никой не помни правилата — отбелязах аз.
Бес вдигна вежда.
— Простосмъртните може и да не ги помнят. Но боговете не забравят никога.
— Лесно си е — увери ме Сейди. — Местиш пуловете на зигзаг по дъската. Побеждава отборът, който пръв ги придвижи до отсрещния край.
— Ха! — възкликна Бес. — Има и много други тънкости. Искат се години, докато ги усвоиш.
— Виж ти, боже джудже! — Зия метна четирите пръчици и всичките паднаха откъм белязаната с йероглифи страна. — Усвои ето това тук!
Двете със сестра ми се шляпнаха по дланите. Явно бяха в един отбор. Сейди премести един син чип и върна друг — бял — в началото.
— Уолт — промърмори Бес. — Казвах ли ти аз да не го местиш този пул!
— Какво съм виновен аз!
Сейди ми се усмихна.
— Играем момичета срещу момчета. За тъмните очила на Влад Меншиков.
Тя вдигна счупените слънчеви очила с бяла рамка, които Сет й беше дал в Санкт Петербург.
— Всеки момент ще настъпи краят на света, а вие сте седнали да играете хазарт със залог някакви си тъмни очила? — ахнах аз.
— Ей, приятелю — отвърна Уолт, — ние сме многостранно развити личности. Обсъждаме положението вече колко… шест часа, но трябваше да те изчакаме да се събудиш, за да вземем решение.
— Пък и Бес твърди, че не можело да се играе сенет, ако не залагаш — допълни Сейди. — Това щяло да разтърси из основи Маат.
— Така си е — потвърди джуджето. — Хайде, хвърляй вече, Уолт.
Уолт метна пръчиците и три от тях паднаха с неизписаната страна нагоре.
Бес изруга.
— Трябваха ти две, малкият, за да се изнесем от Дома на Ре-Атум. Нали го обясних?
— Извинявай!
Не знаех какво друго да правя, затова придърпах един стол и седнах до тях.
Гледката през прозореца беше по-красива, отколкото си мислех. На около два километра от нас бяха пирамидите в Гиза, оцветени в червено от следобедното слънце. Явно бяхме в югозападните покрайнини на града, недалеч от ал-Мансурия. На път за археологически разкопки бях ходил с татко десетина пъти в този квартал, но пак се обърках при вида на пирамидите — сториха ми се съвсем наблизо.
Имах милион въпроси. Трябваше да разкажа на приятелите си за пътуването с ba. Но още преди да съм събрал смелост, Сейди се впусна да обяснява надълго и нашироко какво са правили, докато съм спял. Наблегна най-вече колко смешно съм изглеждал и как съм сумтял, докато са ме изнасяли от първите две горящи хотелски стаи. Описа току-що опечените вкусни питки — фалафел, и телешкото с подправки, което са си взели за обяд („О, извинявай, че не оставихме и за теб“), и колко успешно са се пазарили на souk — местния пазар на открито.
— И на пазар ли сте ходили? — възкликнах аз.
— Ами да, разбира се — потвърди сестра ми. — Бездруго до залез-слънце не можем да правим нищо друго. Така каза Бес.
— В смисъл?
Бес метна пръчиците и премести един от пуловете си в края на дъската.
— Равноденствието, малкият. Вече сме близо — всички портали по света ще бъдат затворени, освен по изгрев и залез-слънце, когато ден и нощ са напълно уравновесени.