— И така, ще тръгнем по залез-слънце — каза Зия. — Ние с Уолт към Бруклин. Вие със Сейди към Дуат. Разбрахме се.
— Не уточнихме само едно. — Бес се вторачи в пръчиците за сенет, които Сейди беше изпуснала на земята. — Не си хвърляла такова нещо. Невъзможно е.
Сестра ми също погледна надолу. Лицето й грейна от усмивка. Съвсем случайно Сейди беше хвърлила три, точно колкото й трябваха, за да победи.
Тя премести пула в края на дъската, после взе очилата с бяла рамка на Меншиков и ги премери. Те изглеждаха много страшни върху лицето й. Неволно се сетих за изгореното му лице и разранените очи и се притесних за сестра си, ако тя тръгне да чете Книгата на Ра.
— Аз съм пръв спец по всичко невъзможно — оповести Сейди. — Хайде, скъпи ми братко. Да се приготвяме за Хеопсовата пирамида.
Ако някой ден отидете на пирамидите, знайте от мен: най-добре е да ги гледате отдалеч, например от хоризонта. Колкото повече се приближавате, толкова по-разочаровани ще бъдете.
Сигурно звучи грубо, но първо, отблизо пирамидите ще ви се сторят по-малки, отколкото сте очаквали. Казва го всеки, който ги е видял. Е, да, в продължение на хилядолетия те са били най-високите постройки на Земята, но в сравнение със съвременните сгради изобщо не изглеждат внушително. Останали са без белите облицовъчни камъни и златните плочи в горния край, с които в дълбока древност наистина са приковавали погледа. И сега са красиви, особено когато са озарени от светлината преди залез, но ще ви харесат повече отдалеч, където няма такива пълчища туристи.
Това е второто нещо — тълпите туристи и продавачи. Където и да отидете по време на ваканцията: на „Таймс Скуеър“, на „Пикадили Съркъс“ или в римския Колизей, ще се натъкнете все на едно и също — на търговци, които се опитват да ви пробутат долнопробни тениски и дрънкулки, и на цяла гмеж плувнали в пот туристи, които мърморят недоволно и кръжат напред-назад в опит да направят снимки. При пирамидите не е по-различно, само тълпите са по-големи и търговците са наистина нахални. Знаят много английски думи, но „не“ не е сред тях.
Докато се промушвахме през навалицата, търговците се опитваха да ни продадат три разходки с камила на цената на една, десетина тениски и повече амулети, отколкото носеше Уолт („Само като за вас! Бяла магия!“). Предложиха ни и единайсет истински пръста от мумии, които, предполагам, бяха произведени в Китай.
Попитах Бес дали може да разгони тълпата, но той само се засмя.
— Не си струва, малкият. Тук туристи има почти откакто има и пирамиди. Ще направя така, че да не ни виждат. Хайде да се качваме на върха.
В долния край на Хеопсовата пирамида имаше хора от охраната, но никой не се опита да ни спре. Бес може би наистина ни бе направил невидими или пък мъжете от охраната се преструваха, че не ни забелязват, защото бяхме с бога джудже. При всички положения след малко разбрах защо не е разрешено да се катериш по пирамидите: трудно и опасно е. Хеопсовата пирамида е с височина около сто четиридесет и пет метра и каменните й стени не са предвидени да се изкачваш по тях. Докато се катерехме, на два пъти бях на косъм да падна. Уолт си изкълчи глезена. Някои от каменните късове се бяха разхлабили и се ронеха. Имаше „стъпала“, високи метър и половина, та се наложи да се издърпваме един друг. Накрая, след двайсет минути усилен труд, стигнахме върха, плувнали в пот. От смога над Кайро всичко на изток се беше превърнало в голямо размазано петно, но на запад виждахме добре как Слънцето се снишава към хоризонта и обагря пустинята в алено.
Опитах се да си представя каква е била гледката оттук преди около пет хилядолетия, когато пирамидата е била построена. Дали фараонът Хуфу е стоял на върха на собствената си гробница, за да се полюбува на империята си? Вероятно не. Вероятно е бил прекалено умен, че да се катери по такива стени.
— Готово! — заяви Сейди и пусна чантата върху най-близкия къс варовик. — Бес, ти следи какво става. Уолт, ти ще ми помогнеш с портала, нали?
Зия ме докосна по ръката и аз подскочих като ужилен.
— Може ли да поговорим? — попита тя.
Слезе малко по каменните блокове. Сърцето ми биеше като обезумяло, но аз успях да я последвам, без да падам и без да приличам на кръгъл глупак.
Зия погледна към пустинята. Въпреки светлината на залеза, видях, че се е изчервила.
— Не ме разбирай погрешно, Картър. Признателна съм ти, че ме събуди. Знам, че си се ръководел от най-благородни подбуди.