— Проявявай повече уважение, любов моя — изгука богинята. — Тук сме само за да ви предупредим като приятели. Ще минете точката, от която връщане няма. Качите ли се на тази лодка тук, после не можете да се върнете — не можете и да спрете, докато не прекосите всички Дванайсет дома на нощта или не умрете.
Дядо само издаде рязък звук:
— Хрр!
Почеса се под мишниците, което вероятно означаваше, че в него се е вселил богът песоглавец Баби, а може и да не означаваше това, защото подобно поведение не беше чуждо и на дядо.
— Послушай Баби — подкани Нехбет. — Нямате представа какво ви чака по реката. В Лондон едвам се справи с нас, двамата, момиче. Войнството на Хаоса е много по-страшно!
— Този път тя не е сама. — Излязох напред с гегата и млатилото. — А сега беж да ви няма.
Дядо изръмжа и отстъпи назад.
Нехбет присви очи.
— Решил си да използваш оръжията на фараона, а? — В гласа й се долавяше следа от неволно възхищение. — Дързък ход, момче, но това няма да ви спаси.
— Ти не разбираш — рекох аз. — Ние спасяваме и вас. Спасяваме всички от Апоп. Щом се върнем с Ра, ще ни помагате. Ще се подчинявате на заповедите ни и ще убедите и другите богове да го правят.
— Я не ставай за смях — изсъска Нехбет.
Вдигнах гегата и през мен премина сила — силата на цар. Гегата служеше на пастирите. Един цар води народа си така, както пастир води стадо. Упражних волята си и двете божества се свлякоха на колене.
Образите на Нехбет и на дядо се изпариха, разкривайки истинския вид на боговете. Нехбет беше огромен лешояд със златна корона на главата и богато украсена със скъпоценни камъни огърлица на врата. Крилете й пак бяха черни и мазни, но проблясваха, сякаш се беше търкаляла в златен прашец. Баби пък беше грамаден сив песоглавец с пламнали червени очи, зъбища като ятагани и ръце колкото дънери.
И двамата ме изгледаха с неподправена омраза. Знаех, че ако трепна и за миг, ако допусна силата на гегата да намалее, те ще ме разкъсат на парчета.
— Закълнете се във вярност — заповядах. — Щом се върнем заедно с Ра, ще му се подчинявате.
— Няма да успееш — опита да се заяде Нехбет.
— В такъв случай няма да ви навреди да се закълнете във вярност — заявих аз. — Закълнете се!
Вдигнах бойното млатило и боговете се свиха.
— Хрр — промърмори Баби.
— Заклеваме се, заклеваме се — рече Нехбет. — Но това са празни обещания. Поел си на сигурна гибел.
Замахнах с гегата и боговете изчезнаха в мъглата.
Сейди си пое дълбоко въздух.
— Браво на теб. Говореше така уверено!
— Само се преструвах.
— Знам — каза тя. — А сега ни предстои трудната част: да намерим Ра и да го вдигнем от сън. И за предпочитане някъде по пътя да си хапнем сладко-сладко. Без да умираме.
Погледнах надолу към лодката. Навремето богът на познанието Тот ни беше казал, че ако ни трябва превоз, винаги ще имаме силата да го измагьосаме, понеже сме потомци на фараони. Но и през ум не ми е минавало, че ще се появи точно такава ладия в такова окаяно състояние. Две деца на изпочупено продънено корито, сами срещу силите на Хаоса.
— Всички на борда — казах на Сейди.
19.
Отмъщението на Булуинкъл, бога на лосовете
Не е зле да спомена, че Картър беше по пола.
/_А, без тия! Няма да ми взимаш насила микрофона. Мой ред е._/
Той пропусна да ви го каже, но още щом навлязохме в Дуат, започнахме да изглеждаме различно и се оказа, че сме облечени в древноегипетски дрехи.
На мен ми отиваха много. Бялата ми копринена рокля проблясваше. Ръцете ми бяха окичени с какви ли не златни пръстени и гривни. Е, да, украсената със скъпоценни камъни огърлица беше малко тежичка — като оловните престилки, които ви дават да си сложите, ако при зъболекаря ви правят зъбни снимки, а косата ми беше сплетена и напръскана с толкова много лак, че щеше да се вкамени и голям бог. Но иначе съм сигурна, че съм изглеждала доста привлекателно.
Картър пък беше по поличка за мъже — най-обикновена ленена препаска с нещо като пояс, от който висяха гегата и млатилото. Гърдите му бяха голи, ако не броим златната огърлица — същата като моята. Очите му бяха очертани с черен молив и той нямаше обувки на краката.
Убедена съм, че за древните египтяни е щял да изглежда като истински цар и воин, един прекрасен екземпляр от човешкия род. /_Видя ли? Успях да го кажа, без да се засмея._/ И, предполагам, Картър не беше от момчетата, които изглеждат лошо без риза, което обаче не означаваше, че изгарям от желание да се впускам в приключения в подземния свят с брат, който е само по някаква си огърлица и плажна кърпа около кръста.