— Мълчите — отбеляза той. — Да го разбирам, че сте съгласни да ви убия?
— А, не, благодаря! — отвърнах, като се постарах да прозвучи така, сякаш сме му благодарни за предложението. — Една дума и един въпрос, ако обичаш. Думата е „педикюр“. Въпросът е: кой си ти?
— Беееее! — изблея той. — Ако знаехте името ми, нямаше да се налага да се запознаваме и щях да ви пусна да минете. За съжаление никой не знае името ми. Жалко. Виждам, че сте намерили Книгата на Ра. Върнали сте към живот екипажа му и сте успели да дойдете с неговата лодка до портите на Четвърти дом. Никой досега не е стигал толкова далеч. Ужасно съжалявам, но се налага да ви накълцам на парченца.
Той вдигна ножовете, както ги държеше по един във всяка ръка. Светещите ни кълбета се застрелкаха трескаво и зашушукаха: „Да! Накълцай я! Да!“
— Чакай малко! — викнах аз на великана. — Ако те назовем по име, можем ли да минем?
— Естествено — въздъхна той. — Но никой не може да ме назове по име.
Погледнах Картър. Не за пръв път ни спираха по Реката на нощта и ни отправяха предизвикателството да назовем по име някого от пазачите, ако не искаме да умрем. Както личеше, това не беше нещо необичайно за душите и магьосниците в Древен Египет, тръгнали да прекосяват Дуат. Но аз не можех да повярвам, че сме получили такова лесно изпитание. Сега вече бях сигурна, че съм познала човека овен. Бяхме видели статуята му в Бруклинския музей.
— Той е, нали? — попитах Картър. — Онзи, дето прилича на Булуинкъл.
— Не го наричай Булуинкъл! — изсъска брат ми. Той погледна нагоре към великана и каза: — Ти си Хнум, нали?
Великанът издаде гърлен звук като тътен. Прокара един от ножовете по перилата на кораба.
— Това въпрос ли е? Или окончателният ви отговор?
Картър примига:
— Хм…
— Не е окончателният ни отговор! — викнах аз, понеже разбрах, че за малко да се хванем в капан. — Дори не е близо до отговора. Хнум е името, с което те знаят всички, нали? А ти искаш от нас да ти кажем истинското име, твоя ren.
Хнум понаклони глава и звънчетата по рогата му издрънчаха.
— Щеше да бъде хубаво. Но, уви, никой не знае това име. Забравил съм го дори аз.
— Как е възможно да си забравиш името? — изуми се брат ми. — И да, въпрос е.
— Аз съм част от Ра — обясни богът овен. — Негово проявление в подземния свят, една трета от личността му. Но Ра престана да пътува всяка нощ и вече няма нужда от мен. Заряза ме тук, пред портата на Четвърти дом, захвърлен като старо палто. Сега пазя портата… Нямам друго предназначение. Ако успея да си спомня името, бих могъл да преотстъпя духа си на онзи, който ме освободи. Това би могло да ме обедини с Ра, дотогава обаче не мога да напускам това място.
Говореше ужасно потиснато, като мъничка изгубена овца, или по-скоро, като десетметрова изгубена овца с много големи ножове. Искаше ми се да му помогна. И още повече ми се искаше да намеря начин да не бъда накълцана на парченца.
— Щом не си помниш името, не можем ли да ти кажем което и да е старо име? — попитах. — Откъде ще разбереш дали отговорът е верен или не?
Хнум остави ножовете да се влачат във водата.
— Не съм се сетил за това.
Картър ме изгледа така, сякаш ме питаше: „Защо му каза?“.
Богът овен изблея:
— Мисля, че ще позная своя ren, когато го чуя, макар че не съм сигурен — отсъди той. — Само част от Ра съм, затова не мога да бъда сигурен за много неща. Загубил съм повечето си спомени, почти цялата си сила и облик. Сега не съм друго освен обвивка на старото си „Аз“.
— Старото ти „Аз“ явно е било огромно — промърморих.
Богът май се усмихна, но може ли да бъдеш сигурен при това овче лице?
— Жалко че не знаеш моя ren. Будно момиче си. Ти си първата, която стига толкова далеч. Първата и най-добрата. — Той въздъхна покрусено. — Както и да е. Май трябва да преминем към убийството.
„Първата и най-добрата.“ Мислите ми запрепускаха като обезумели.
— Я чакай — спрях го аз. — Знам името ти.
Картър викна:
— Наистина ли? Кажи му го!
Спомних си един ред от Книгата на Ра: „Пръв от Хаоса“. Навлязох в спомените на Изида, единствената богиня, която някога е знаела тайното име на Ра, и започнах да схващам природата на бога на Слънцето.
— Ра е бил първият бог, въздигнал се от Хаоса — казах аз.
Хнум се свъси.
— Това ли е името ми?