— Не, ти само слушай — отвърнах аз. — Каза, че не си съвсем без Ра в себе си, че си обвивка на предишното си „Аз“, но това важи и за всички други египетски богове. Ра е по-стар, по-могъщ. Именно от него води началото си Маат, той е като…
— Като главния корен на боговете — притече ми се на помощ Картър.
— Точно така — съгласих се аз. — Нямам представа какво е това „главен корен“, но си е вярно. През всичките тези епохи другите богове малко по малко залязват, губят мощ, защото го няма Ра. Може и да не го признават, но точно той е тяхното сърце. Зависят от него. През цялото време се чудехме дали си струва да връщаме Ра. Не знаехме защо е толкова важно, но сега вече разбирам.
Картър кимна, явно беше започнало да му харесва.
— Ра е ядрото на Маат. Трябва да се върне на всяка цена, ако боговете искат да победят.
— Именно по тази причина Апоп се домогва да върне Ра — започнах да налучквам аз. — Двете неща — Маат и Хаосът — са свързани. Ако Апоп успее да погълне бога на Слънцето Ра, когато той е стар и немощен…
— Всички богове ще умрат — отсъди Картър. — И светът ще се разпадне, ще се превърне в Хаос.
Хнум извърна глава, за да ме разгледа с едното си пламтящо червено око.
— Доста интересно — заяви той. — Но не си чувам тайното име. За да вдигнете от сън Ра, първо трябва да ме назовете по име.
Отворих Книгата на Ра и си поех дълбоко въздух. Зачетох първата част на заклинанието. Сигурно си мислите: „Я не се занасяй, Сейди. Нали не искаш да кажеш, че голямото ти изпитание е било да прочетеш няколко думи от някакъв си свитък? Какво толкова му е трудното?“
Ако си го мислите, явно не сте чели никога заклинание. Представете си, че сте на сцена и четете на глас пред хиляда враждебно настроени учителки, които само чакат да ви напишат двойката. Представете си, че можете да четете само по преобърнатото отражение в огледало. Представете си, че всички думи са разместени и в движение трябва да съберете от тях всички изречения. Представете си, че ако направите и една-едничка грешка, ако се запънете само веднъж, ако не произнесете нещо правилно, ще умрете. Представете си да вършите всичко това едновременно и ще добиете представа какво е да правиш магия по свитък.
Въпреки това се чувствах странно самоуверена. Изведнъж заклинанието ми се видя смислено.
— Назовавам те Първи от Хаоса — заявих. — „Хнум, който е Ра, вечерното слънце. Призовавам душата ти, за да вдигне от сън Всемогъщия, защото съм…“
Първата ми грешка, която за малко да ми струва живота: в свитъка пишеше нещо от рода на „тук си впиши името“. И аз бях на път да го прочета като „Защото тук мога и да ти впиша името, ама не съм много сигурна!“
Е, и да сгрешах, поне щях да съм откровена. Все пак успях да кажа:
— Аз съм Сейди Кейн и възстановявам Огнения престол. Назовавам те Дъх в глината, Овена от нощното стадо, Божествения…
Бях на косъм от това да се объркам още веднъж. Бях сигурна, че египетската титла е „Божествен гъз-чар“. Но не ми се стори смислено, освен ако Хнум не притежаваше магически способности, за които не знаех. Добре че си спомних нещо от Бруклинския музей. Хнум беше изобразен като грънчар, който прави от глина човек.
— … Божествения грънчар — поправих се аз. — Назовавам те Хнум, пазител на четвъртата порта. Връщам ти името. Връщам същността ти на Ра.
Огромните очи на бога се разшириха. Ноздрите му се издуха.
— Да — каза той и прибра ножовете в каниите. — Браво, драга ми госпожице. Можете да преминете в Четвърти дом. Но се пазете от огньовете и се пригответе за второто проявление на Ра. То ще ви бъде много признателно за помощта.
— В смисъл?
Но тялото на бога овен се разпадна на мъгла. Книгата на Ра беше разлюляна от струите дим и след като се завъртя, се нави отново на свитък. Хнум и островът му изчезнаха. Лодката навлезе в по-тесен тунел.
— Изумително, Сейди — каза Картър.
При обичайни обстоятелства щях да се зарадвам, че съм го смаяла с блестящите си способности. Но сърцето ми биеше лудешки. Ръцете ми бяха плувнали в пот и аз имах чувството, че ще повърна. За капак усещах, че екипажът от светещи кълбета излиза от стъписването и отново се надига срещу мен.
„Не беше разсечена — започнаха да недоволстват те. — Не беше.“
„Я си гледайте работата — отвърнах им наум. — И карайте лодката.“
— А, Сейди? — попита Картър. — Защо лицето ти почервенява?