Беше с добър мил глас, не какъвто очаквате от една хипопотамка. Сега, като се замисля, всъщност не би трябвало да очаквам от хипопотамка никакъв глас.
— Хм, хипопотамка… в смисъл, здрасти! — изпелтечих аз. — Ние с брат ми тук търсим… — Извърнах се към него и видях, че той не гледа в лицето медицинската сестра. — Картър!
— Какво? — излезе Картър от унеса си. — А, да. Извинявай. Хм, ти не си ли богиня? Таурт или нещо от този род.
Хипопотамката оголи двата си огромни зъба — надявах се, в усмивка.
— Охо, колко мило, че са ме познали! Да, скъпи. Аз съм Таурт. Казахте, че търсите някого. Роднина ли? Богове ли сте?
Китайската роза в саксията отзад изшумоли, защото Бес я вдигна и се опита да я премести зад една колона. Таурт зяпна от изумление.
— Това там Бес ли е? Бес!
Джуджето застина на място и си изтръска ризата. Лицето му беше по-червено и от на Сет.
— Както гледам, добре го поливате това цвете — промърмори той. — Я да проверя и другите там!
Бес понечи да тръгне, но Таурт се провикна още веднъж:
— Бес! Аз съм, Таурт. Насам, насам!
Той се закова на място, сякаш хипопотамката го беше застреляла в гръб. Обърна се с изтерзана усмивка.
— Я… здрасти. Таурт. Олеле!
Тя излезе тромаво иззад бюрото — беше на високи токове, явно непрепоръчителни за бременен воден бозайник. Разпери за прегръдка пълнички ръце, докато Бес й подаде длан — да се здрависат. Накрая затанцуваха странен танц, при който хем се прегръщаха, хем се ръкуваха, и едно ми стана повече от очевидно.
— Така значи, двамата сте били гаджета, а? — попитах аз.
Бес ме погледна тъй, сякаш ме пронизваше с кинжали. Таурт се изчерви и се разбра, че това е първият път, когато една хипопотамка се е засрамила заради мен.
— Преди много време… — Таурт се извърна към бога джудже. — Как си, Бес? След онова ужасно време в двореца се притеснявах, че…
— Добре съм, добре! — викна той. — Да, благодаря. Добре. А ти добре ли си? Добре! Тук сме по важна работа, както се канеше да ти обясни и Сейди.
Той ме изрита по пищяла, което според мен си беше съвсем излишно.
— Да, точно така — потвърдих. — Търсим Ра, за да го вдигнем от сън.
Ако Бес се беше надявал да отклони мислите на Таурт в друга посока, планът му се увенча с успех. Хипопотамката отвори уста и ахна безмълвно, сякаш току-що й бях предложила нещо ужасно, например да ходим на лов за хипопотами.
— Как така да вдигнете от сън Ра? — учуди се тя. — О, майко мила… о, хубава работа! Помагаш ли им, Бес?
— Ъхъ — смотолеви той. — Просто, нали знаеш…
— Бес ни прави услуга — рекох аз. — Нашата приятелка Баст го помоли да ни наглежда.
Веднага видях, че само съм усложнила още повече нещата. Температурата на въздуха като че ли падна с десет градуса.
— Ясно — пророни Таурт. — Услуга на Баст.
И аз не знам какво толкова бях казала, но хвърлих всички усилия да замажа положението.
— Много те моля. Виж какво, на карта е заложена съдбата на света. Много е важно да намерим Ра.
Таурт кръстоса невярващо ръце.
— Миличка, от хилядолетия никой не знае къде е той. И ще бъде ужасно опасно да се опитвате да го вдигате от сън. Защо точно сега?
— Кажи й, Сейди. — Бес започна да отстъпва назад, сякаш се готвеше да се метне в китайската роза. — Тук нямаме тайни. Можете да имате пълно доверие на Таурт.
— Бес! — оживи се тя моментално и примига. — Наистина ли го мислиш?
— Говори, Сейди! — примоли се джуджето.
Речено-сторено. Показах на Таурт Книгата на Ра. Обясних защо трябва да събудим бога на Слънцето — за опасността Апоп да се въздигне, за повсеместния хаос и разруха, за това, че по изгрев ще настъпи краят на света. Беше ми трудно да разчета по хипопотамското й лице какво си мисли, но докато говорех, Таурт си играеше нервно с дългата си черна коса.
— Лоша работа — отсъди тя. — Много лоша.
Погледна слънчевия часовник отзад. Уж нямаше слънце, а стрелката хвърляше ясна сянка към написаното с йероглифи число пет:
— Нямате време — заяви хипопотамката.
Картър се свъси, загледан в слънчевия часовник.
— Това тук е Четвъртият дом на нощта, нали?
— Да, миличък — потвърди Таурт. — Познат е с различни имена: Слънчевите селения, Домът за отдих… но освен това се води и Четвърти дом.
— Защо тогава слънчевият часовник показва пет часа? — полюбопитства той. — Не трябва ли да сме замръзнали на четири часа?