— Не става така, малкият — включи се и Бес. — Времето в света на обикновените простосмъртни не спира само защото ти си се озовал в Четвърти дом. Ако искаш да минеш по пътя, по който е пътешествал богът на Слънцето, трябва да спазваш неговото време.
Усетих, че се задава обяснение, от което ще ми се пръсне главата. Бях готова да се примиря с блаженото неведение и да си продължа с издирването на Ра, но Картър, разбира се, не можеше да пропусне такъв случай.
— А какво ще стане, ако изостанем? — попита той.
Таурт провери още веднъж слънчевия часовник — стрелката бавно пъплеше по цифрата пет.
— Домовете са свързани с тяхното си нощно време. Можете да останете във всеки дом, докогато пожелаете, но можете да влезете или да излезете горе-долу само през часовете, на които те съответстват.
— Хм — разтърках аз слепоочия. — Сред лекарствата намира ли ви се нещо за глава?
— Не е чак толкова объркващо — възрази Картър колкото да ме дразни. — Като въртяща се врата е. Трябва да изчакаш за отвор, в който да скочиш.
— Общо взето, да — съгласи се Таурт. — За повечето Домове е предвидено и малко резервно време. Така например можете да си тръгнете от Четвърти дом почти когато искате. Има обаче и входове, през които можете да проникнете само в определеното време. В Първи дом можете да влезете само по залез. От Дванайсети дом можете да излезете само на зазоряване. А през портата на Осми дом, Дома на предизвикателствата… можете да минете само през осмия час.
— Дома на предизвикателствата ли? — повторих аз. — Още отсега настръхвам.
— О, нали Бес е с вас — погледна го замечтана Таурт. — Предизвикателствата едва ли ще ви затруднят.
Бес ме стрелна с уплашен поглед, все едно казваше: „Спаси ме!“.
— Но ако се забавите, портата ще се затвори още преди да сте стигнали там — продължи хипопотамката. — До утре вечер ще стоите заключени в Дуат.
— Но ако не спрем Апоп, утре вечер няма да съществува — казах аз. — Точно тази част я разбирам.
— Е, можеш ли да ни помогнеш? — попита Картър Таурт. — Къде е Ра?
Богинята пак започна да си играе с косата. Ръцете й бяха нещо средно между човешки и хипопотамски, с къси пухкави пръстчета и дебели нокти.
— Точно това е лошото, миличък — отвърна тя. — Не знам. Четвърти дом е огромен. Ра сигурно е тук някъде, но залите и вратите нямат чет. Имаме ужасно много пациенти.
— Нямате ли ги записани? — продължи с въпросите брат ми. — Например върху карта.
Таурт поклати тъжно глава.
— Правя всичко по силите си, но сме само ние с shabti и светлинките — прислугата… А има хиляди стари богове.
Изтръпнах. Едвам бях запомнила десетината главни бога, които бях срещала, а тя ми говореше за хиляди! Само в това помещение преброих десет пациенти, шест коридора, водещи в различни посоки, две стълбища и три асансьора. Може би само така ми се струваше, но някои от коридорите се бяха появили вече след като бяхме влезли в стаята.
— Нима всички тези старци са богове?
Таурт кимна.
— Дори в дълбока древност повечето са били второстепенни божества. Магьосниците са сметнали, че не си струва да ги затварят. През вековете те гаснеха, самотни и забравени. Накрая се добраха до това място. Просто чакат.
— Да умрат ли? — попитах аз.
Таурт погледна някак отнесено.
— Де да знаех! Понякога изчезват, но не знам дали просто не са се загубили, докато са обикаляли по коридорите, дали не са си намерили нова стая, в която да се скрият, или просто са угаснали. Тъжната истина е, че всъщност е все едно. Имената им са били забравени от света горе. За какво ти е да живееш, ако никой вече не изрича името ти?
Тя погледна Бес, сякаш се опитваше да му каже нещо. Богът джудже побърза да се извърне.
— Това там е Мехит, нали? — Богът джудже посочи старата жена лъвица, която обикаляше на инвалидна количка. — Май има храм край Абидос. Второстепенна богиня на лъвовете. Винаги са я бъркали със Сехмет.
Когато Бес произнесе името „Сехмет“, лъвицата изръмжа немощно. След това продължи да се придвижва с инвалидната количка, като мърмореше:
— Мяу, мяу.
— Тъжна работа — заключи Таурт. — Дойде тук заедно със съпруга си Онурис. Навремето бяха семейство знаменитости, много романтично. Веднъж той отиде да я спасява чак в Нубия. Ожениха се. Всички си мислехме: щастлив завършек. Но Онурис изчезна. След това Мехит започна да изкуфява бързо. Сега по цял ден се разхожда безцелно с количката. Не си помни името, нищо че все я подсещаме какво е.