Тя поведе Хекет към най-близката свободна стая.
Бес тръгна натъжен след нея.
— Аз съм едно ужасно джудже.
Сигурно трябваше да го утеша, но мислите ми препускаха в съвсем друга посока. „Да започват без мен — беше казала Хекет. — Скок на вярата.“
Изведнъж усетих, че не мога да си поема въздух.
— Сейди! — извика Картър. — Какво ти е?
— Знам защо свитъкът не ни направлява — обясних аз. — Трябва да започна втората част на заклинанието.
— Но ние още не сме стигнали — възрази брат ми.
— Няма и да стигнем, ако не започна заклинанието. Иначе няма да намерим Ра.
— Какво става? — попита Таурт, която беше изникнала до Бес и за малко да му изкара ангелите.
— Заклинанието — повторих. — Аз също трябва да покажа скок във вярата.
— Богинята жаба май те е заразила — притесни се Картър.
— Не, глупчо такъв — възразих аз. — Това е единственият начин да намерим Ра. Сигурна съм.
— Ей, малката — подхвана Бес, — ако започнеш заклинанието и не сме намерили Ра, преди да го завършиш…
— Знам. Заклинанието ще се обърне срещу мен.
Когато го казах, имах предвид буквалния смисъл на „ще се обърне срещу мен“. Ако заклинанието не намереше истинската си цел, Книгата на Ра щеше да изригне с цялата си мощ в лицето ми.
— Няма друг начин — продължих да упорствам. — Нямаме време да обикаляме цяла вечност из коридорите, а Ра ще се появи само ако го призовем. Трябва да се докажем, като се изложим на опасност. Трябва да ме водите. Не мога да допусна да се препъна, докато изричам думите.
— Смела си, миличка — отбеляза Таурт и вдигна факлата. — Не се притеснявай, ще те водя. А ти си чети.
Отворих свитъка на втората част. Редовете йероглифи, които преди ми приличаха на произволно наслагани глупави изрази, сега ми звучаха съвсем смислено.
— „Призовавам по име Ра — зачетох на глас, — теб, заспалия бог, повелител на яркото слънце, седнал на огнен престол…“
Е, добихте представа. Описах как Ра се е въздигнал от морето на Хаоса, напомних как светлината му е огрявала първите египетски земи и е донесла живот в долината на Нил. Докато четях, ми стана по-топло.
— Сейди — стресна се Картър, — от теб излиза пушек.
Трудно е да не се паникьосаш, когато някой ти каже такова нещо, но аз видях, че Картър е прав. От тялото ми се виеха кълбета дим, които образуваха сив стълб, носещ се нататък по коридора.
— Дали само ми се струва, или пушекът наистина ни показва пътя? — попита брат ми. — Ау!
Последното го изрече, защото го настъпих с все сила по крака, а това неминуемо ме поразсея. Той схвана тънкия намек: „Млъквай и върви!“.
Таурт ме хвана за ръката и ме поведе напред. Бес и Картър застанаха като страж от двете ни страни. Още два коридора вървяхме по димната следа, после тръгнахме да се качваме по едно стълбище. Книгата на Ра стана неприятно топла в ръцете ми. Пушекът от тялото ми започна да замъглява йероглифите.
— Добре се справяш, Сейди — окуражи ме хипопотамката. — Този коридор ми се струва познат.
Не знам как е разбрала, но не отклоних вниманието си от свитъка. Описах как лодката на Ра е плавала по небето. Разказах какъв мъдър цар е бил и какви битки е водил срещу Апоп.
По лицето ми се застичаха капки пот. В очите ми запари. Надявах се да не горя в буквалния смисъл на думата.
Щом стигнах до реда: „Ра, зенитът на Слънцето…“, видях, че сме спрели пред някаква врата.
Не се различаваше от всички останали, аз обаче я отворих и влязох вътре. Продължих да чета, макар и да наближавах бързо края на заклинанието.
Стаята беше тъмна. В пукащата светлина от факлата на Таурт видях заспал най-стария човек на Земята: беше със спаружено лице, с ръце като клечки, с кожа, толкова прозрачна, че се виждаше всяка жилчица. Някои от мумиите в Бахария изглеждаха по-живи от тази стара обвивка тук.
— „Светлината на Ра се завръща“ — прочетох аз.
Кимнах към прозорците с тежки завеси и за радост Бес и Картър ме разбраха. Дръпнаха завесите и стаята беше окъпана от червената светлина на Огненото езеро. Старецът не се помръдна. Устните му бяха залепени — като зашити една за друга.
Тръгнах към леглото, без да спирам да чета. Описах как Ра се пробужда по изгрев и седи на престола си, докато лодката му се качва на Небето и растенията се обръщат към топлината на Слънцето.
— Не се получава — промърмори Бес.
Започнах да изпадам в ужас. Оставаха само два реда. Усещах как силата на заклинанието се насочва към мен и от нея тялото ми се нагорещява прекалено много. От мен още излизаше пушек, а никак не ми харесваше миризмата на опърлената Сейди. На всяка цена трябваше да вдигна от сън Ра, в противен случай щях да си изгоря жива.