— Не си ли чувала за мен, Сейди? Изида не ти ли е разказвала? Или Нут? Леле, каква комарджийка беше богинята на Небето. Не спря да играе, докато не спечели от мен цели пет дни. Знаете ли каква е вероятността да спечелиш чак толкова много време? Астрономическа! И, да, Нут е покрита със звезди, значи наистина е астрономическа.
Хонсу се засмя на собствената си шега. Явно не се притесни, че никой не пожела да му прави компания.
— Помня — казах аз. — Играл си с Нут и тя е спечелила достатъчно лунна светлина, за да създаде още пет дни — Демонските. Така е заобиколила указа на Ра, забранил й да ражда в който и да е ден на годината.
— Дрън-дрън — промърмори Ра. — Голямо дрън-дрън.
Богът на Луната вдигна вежда.
— Майко мила, Ра не е в блестяща форма, нали? Иначе да, Картър Кейн. Съвсем прав си. Аз съм бог на Луната, но имам и известно влияние над времето. Мога да удължавам и да скъсявам живота на обикновените простосмъртни. Дори боговете понякога се влияят от способностите ми. Луната е променлива. Светлината й намалява и се засилва. В ръцете ми времето също може да се увеличава и да намалява. Имате нужда от колко допълнителни часа… три ли? Мога да ви ги изтъка от лунна светлина, ако вие със сестра ти имате желание да играете с мен на залог. Мога да направя така, че портата на Осми дом да не се е затворила все още.
Не проумявах как може да го направи: да върне времето назад, да вмести в нощта още три часа, но за пръв път, откакто бяхме напуснали Слънчевите селения, усетих как проблясва искрица надежда.
— Щом можеш да помогнеш, защо просто не ни отпуснеш още малко време? На карта е заложена съдбата на света.
Хонсу се засмя.
— Виж го ти него! Да съм му отпуснел малко време! Я стига! Ако започна да раздавам нещо толкова ценно, Маат ще се срине. Освен това не можеш да играеш сенет, без да залагаш. Бес ще го потвърди.
Джуджето изплю крака на един шоколадов скакалец.
— Не го прави, Картър. Знаеш ли какво са разправяли едно време за Хонсу? Върху камъните в някои пирамиди е изсечено стихотворение, посветено на него. Казва се „Канибалски химн“. Ако му се заплати, Хонсу е помагал на фараона да съсече всеки бог, който му е създавал неприятности. Поглъщал е душите им и си е присвоявал силата им.
Богът на Луната завъртя очи.
— Стара работа, Бес! Не съм погълнал нито една душа от… кой месец сме? Март ли? При всички положения съм се приспособил напълно към съвременния свят. Сега вече съм напълно цивилизован. Само да ми видиш апартамента в хотел „Луксор“ в Лас Вегас. О, не, без тия. Америка си има хубава цивилизация. — Той ми се усмихна и сребърните му очи блеснаха като на акула. — Е, какво ще кажеш, Картър? Сейди? Хайде да играем на сенет. Три пула за мен, три за вас. Трябват ви три часа лунна светлина, затова освен вас още някой трябва да направи залог. За всеки пул, който успеете да извадите от дъската, ще ви отпусна по един допълнителен час. Ако победите, това прави три допълнителни часа — достатъчно време, за да успеете да минете през портата на Осми дом.
— А ако загубим? — поинтересувах се аз.
— О… знаете. — Хонсу махна с ръка, сякаш това бе досадна техническа подробност. — За всеки пул, който извадя от дъската, ще взема ren на някого от вас.
Както седеше, Сейди се наведе напред.
— Ще вземеш тайните ни имена… значи трябва да ги споделим с теб, така ли?
— Да ги споделите ли? — Хонсу заглади конската си опашка, сякаш се опитваше да си спомни какво означава думата. — Не, не да ги споделите. Аз ще погълна вашия ren.
— Ще заличиш част от душата ни — поясни сестра ми. — Ще ни вземеш спомените, истинската ни същност.
Богът на Луната сви рамене.
— Ако го погледнете откъм положителната му страна, няма да умрете. Само ще…
— Ще се превърнем в нещо като зеленчук — предположи Сейди. — Като Ра ей там.
— Не искам зеленчуци — замърмори подразнен Ра.
Опита да се изплюе върху ризата на бога джудже, той обаче се дръпна навреме.
— Три часа — казах аз. — Срещу залог от три души.
— Картър, Сейди, не сте длъжни да го правите — намеси се мама. — Не очакваме от вас да се излагате на такава опасност.
Виждал съм я много пъти на снимки и в спомените си, но за пръв път се изумих колко прилича на Сейди… или по-точно, колко започва Сейди да прилича на нея. И двете бяха с очи, в които се четеше пламенна решителност. И двете вдигаха брадичка, когато очакваха битка. И двете не бяха особено добри, когато се налагаше да прикриват чувствата си. От треперливия глас на мама усетих, че тя е разбрала какво трябва да се случи. Казваше ни, че имаме избор, макар и да знаеше много добре, че не е така.