Погледнах Сейди и двамата се споразумяхме мълком.
— Не се притеснявай, мамо — казах аз. — Ти жертва живота си, за да затвориш тъмницата на Апоп. Как сега да бием отбой?
Хонсу потърка ръце.
— А, да, тъмницата на Апоп! В този момент вашият приятел Меншиков е там и разхлабва оковите му. Имам да правя толкова много облози какво ще се случи! Дали ще стигнете там навреме, за да го спрете? Ще върнете ли Ра на света? Ще разгромите ли Меншиков? Залагам сто към едно.
Отчаяна, мама се извърна към татко.
— Кажи им, Джулиъс! Прекалено опасно е.
Татко още държеше чинията с недоядената торта. Погледна топящия се сладолед, сякаш той беше най-тъжното нещо на този свят.
— Картър и Сейди — подхвана накрая, — довел съм тук Хонсу, за да можете да направите своя избор. Но каквото и да предпочетете, пак се гордея с вас. Това няма да се промени, дори и довечера да настъпи краят на света.
Погледна ме в очите и аз разбрах колко го боли при мисълта, че може да ни загуби. Миналата Коледа, в Британския музей, беше жертвал живота си, за да пусне на свобода Озирис и да възстанови равновесието в Дуат. Беше ни оставил сами със Сейди и аз дълго го бях мразил. Сега вече си давах сметка какво би било да съм на негово място. Татко беше готов да се раздели с всичко, дори с живота си, в името на по-голямата цел.
— Разбирам, татко — казах му. — Ние сме от семейство Кейн. Не бягаме от трудния избор.
Той не отговори, само кимна бавно. В очите му пламтеше яростна гордост.
— Както никога Картър е прав — отбеляза Сейди. — Хонсу, ще ти играем на тъпата игра.
— Отлично! — зарадва се той. — Това прави две души. Можете да спечелите два часа. А ви трябват три, за да минете навреме през портата, нали така? Хмм. Опасявам се, че не можете да използвате Ра. Не е в нужното настроение. Майка ви вече е мъртва. Баща ви раздава правосъдие в Подземния свят, затова е дисквалифициран от залозите с душите…
— Ще го направя аз — заяви Бес.
Лицето му беше мрачно, но решително.
— Стари ми друже — викна Хонсу. — Много се радвам.
— Спести си любезностите, боже на Луната — рече джуджето. — Не ми харесва, но ще го направя.
— Ти, Бес, направи достатъчно за нас — намесих се и аз. — Баст едва ли очаква да…
— Не го правя заради Баст! — промърмори той. После си пое дълбоко въздух. — Вижте какво, малките, важни сте именно вие. Последните два-три дни… за пръв път от цяла вечност се почувствах отново необходим. Важен. А не панаирджийска атракция. Ако нещо се обърка, само предайте на Таурт… — Бес се прокашля и погледна многозначително Сейди. — Предайте й, че съм се опитал да върна назад часовника.
— О, Бес! — извика Сейди, после стана и заобиколи тичешком масата.
Прегърна бога джудже и го целуна по бузата.
— Добре де, добре — промърмори той. — Не се размеквай заради мен. Дайте да я изиграем тази игра.
— Времето е пари — съгласи се Хонсу.
Майка и татко станаха от столовете.
— Не можем да останем — обясни татко. — Но, деца…
Явно не знаеше как да си довърши мисълта. Сигурно беше достатъчно и да ни пожелае успех. Виждах вината и тревогата в очите му, той обаче правеше всичко възможно да не ги показва. „Добър пълководец“, би отсъдил Хор.
— Ние ви обичаме — довърши мама. — Ще надделеете.
След тези думи мама и татко се превърнаха в мъгла и изчезнаха. Всичко извън павилиона потъна в мрак, сякаш беше на сцена. Дъската за сенет засия по-ярко.
— Лъскаво — отбеляза Ра.
— Три сини пула за вас — рече Хонсу. — Три сребърни за мен. И така, кой се чувства късметлия?
Играта започна доста добре. Сейди умееше да хвърля пръчиците. Бес имаше няколко хилядолетия опит. На мен се падаше да мърдам пуловете и да внимавам Ра да не ги изяде.
В началото не личеше кой побеждава. Само хвърляхме пръчиците и местехме пуловете — беше трудно да повярваме, че играем за душите си или за истинските си имена, или както искате го наречете.
Върнахме един от пуловете на Хонсу в самото начало, не пролича обаче той да е разстроен. Изглеждаше така, сякаш се радва на всичко.
— Не се ли притесняваш? — попитах аз по едно време. — Да поглъщаш невинните ни души?
— Всъщност не. — Той се зае да лъска амулета във вид на полумесец. — Защо пък да се притеснявам?