— Но ние се опитваме да спасим света — напомни сестра ми, — Маат, боговете — всичко. Нима ти е безразлично, че светът може да се срине и да се превърне в Хаос?
— О, няма да е чак толкова страшно — възрази Хонсу. — Промените настъпват на етапи, Маат и Хаос, Хаос и Маат. Все пак съм бог на Луната и ценя разнообразието. Колкото до Ра, този клетник, той винаги се е придържал към разписания. Всяка нощ един и същ маршрут. Толкова предсказуемо и отегчително. Най-интересното, което е правил някога, бе да се оттегли в заслужен отдих. Струва ми се, че ако Апоп надделее и погълне Слънцето, Луната пак ще си остане да свети.
— Ти си безумец — отсече Сейди.
— Ха! Обзалагам се на пет допълнителни минути лунна светлина, че съм си съвсем нормален.
— Както и да е — каза сестра ми. — Хвърляй.
Хонсу метна пръчиците. Лошата новина: той напредваше притеснително. Хвърли пет и премести почти до края на дъската един от пуловете си. Добрата новина: пулът заседна в Дома на трите истини, което означаваше, че Хонсу можеше да го извади оттам само ако му се паднеха три.
Бес се взря съсредоточено в дъската. Онова, което видя, явно не му хареса. Имахме един пул още в началото и два на последния ред квадратчета върху дъската.
— Сега внимавайте — предупреди джуджето. — Оттук нататък става интересно.
Сейди хвърли четири, след което имахме две възможности. Да извадим изтегления напред пул от дъската или с втория пул да бутнем от Дома на трите истини пула на Хонсу и да го върнем в началото.
— Бутни го — казах аз. — По-безопасно е.
Бес поклати глава.
— Тогава ние ще заседнем в Дома на трите истини. Малко вероятно е на Хонсу да му се паднат три. Извадете първия пул. Така със сигурност ще получите поне един допълнителен час.
— Но с него няма да постигнем нищо — напомни Сейди.
Хонсу явно злорадстваше, че сме толкова нерешителни. Пийваше си винце от сребърен бокал и се подсмихваше. През това време Ра се забавляваше, като се опитваше да изтръгне шиповете от бойното си млатило.
— Ох, ох, ох!
По челото ми избиха капчици пот. Как изобщо беше възможно да се потя заради игра на сенет?
— Сигурен ли си, Бес?
— Това е най-добрият ход — потвърди той.
— Бес най-добрият! — прихна Хонсу. — Страхотно, няма що!
Идеше ми да ударя бога на Луната, но реших да си мълча. Извадих от игра първия ни пул.
— Поздравления! — каза Хонсу. — Дължа ви един час лунна светлина. Сега е мой ред.
Той метна пръчиците и те изтракаха по масата, а аз изпитах чувството, че някой е скъсал вътре в гърдите ми въже на асансьор и сърцето ми е паднало на дъното на дълбока шахта. Хонсу беше хвърлил три.
— Говняна работа — заяви Ра и изпусна млатилото.
Хонсу извади от игра пула си.
— О, жалко. И така, чий ren ще взема най-напред?
— Недей, много те моля! — отговори Сейди. — Дай да върнем играта назад. Вземи си обратно часа, който ни дължиш.
— Правилата не са такива — скара й се богът на Луната.
Погледнах рязката, която осемгодишен бях направил върху масата. Знаех, че този, а и всички други мои спомени ще изчезнат. Ако дадях на Хонсу своя ren, Сейди щеше да успее ако не друго, то поне да каже последната част от заклинанието. Тя имаше нужда от Бес — да я закриля и съветва. Аз бях единственият, без когото можеха да се справят.
Понечих да кажа:
— Аз…
— Аз — прекъсна ме Бес. — Аз настоях за такъв ход.
— Не, Бес! — извика сестра ми.
Джуджето се изправи. Стъпи здраво на земята и стисна юмруци, сякаш се канеше да нададе гръмогласно: АУУ! Много ми се искаше да го направи, да подплаши Хонсу и да го прогони оттук, но вместо това той ни погледна примирено.
— Това си влизаше в стратегията, малките.
— Кое? — попитах. — Нарочно ли го направи?
Бес си свали хавайската риза и след като я сгъна старателно, я остави на масата.
— Най-важното е да махнете и трите пула от дъската и да не губите повече от един. Нямаше друг начин. Сега вече ще го биете лесно. Понякога се налага да загубиш пул, за да спечелиш играта.
— Вярно си е — съгласи се Хонсу. — Каква прелест! Ren на бог! Готов ли си, Бес?
— Недей, Бес — примолих се и аз. — Не е хубаво да го правиш.
Той ме погледна свъсен.
— Ей, малкият, ти беше готов да се жертваш. Нима твърдиш, че не съм смел колкото някакъв си второстепенен магьосник? Пък и съм бог. Знае ли човек? Случва се и да се върнем. А сега спечелете играта и се махайте оттук. Изритайте Меншиков от мое име.