— Ухааа, закуска — изкиска се Ра.
Той продължи да куцука по палубата и да се опитва да смачка с млатилото клъбцето от прислугата.
Демоните се засмяха. Меншиков им се усмихна снизходително.
— Да, доста забавно — отсъди той. — Дядо ми е забавлявал Петър Първи със сватба на джуджета. Аз ще се справя още по-добре. Ще забавлявам повелителя на Хаоса с един изкуфял бог на Слънцето.
В главата ми прозвуча припреният глас на Хор: „Прибери оръжията от фараона. Това е последната ти възможност!“.
Дълбоко в себе си знаех, че не трябва да го правя. Ако сега вземех оръжията на фараона, после нямаше да мога да ги върна никога. И могъществото, което щях да придобия, нямаше да бъде достатъчно, за да победя Апоп. Въпреки това се изкушавах. Щеше да бъде прекрасно да грабна от тъпия стар бог Ра гегата и млатилото и да размажа в земята Меншиков.
В очите на руснака проблесна злоба.
— Още веднъж ли ще си мерим силите, Картър Кейн? Ама, разбира се, на всяка цена. Забелязвам, че този път сте без бавачката си — онова джудже. Я да ви видя сега какво можете сами.
Всичко пред очите ми почервеня и това нямаше нищо общо със светлината в пещерата. Слязох от лодката и призовах аватара на бога сокол. Никога досега не бях опитвал магията толкова надълбоко в Дуат. Получих повече, отколкото исках. Усетих, че вместо да ме обгърне светещ холограф, ставам по-висок и силен. Зрението ми се изостри.
Сейди издаде задавен звук:
— Картър!
— Голяма птица! — отбеляза Ра.
Погледнах надолу и видях, че съм великан от плът и кръв с ръст четири и половина метра, облечен в бойните доспехи на Хор. Вдигнах към главата си огромни длани и вместо коса напипах пера. Устата ми беше остър като бръснач клюн. Извиках въодушевен и се чу писък, който отекна в пещерата. Демоните се отдръпнаха притеснени. Погледнах отвисоко Меншиков, който сега ми се видя дребен като мишка. Бях готов да го направя на пихтия, но руснакът се ухили и насочи жезъла си.
Каквото и да беше намислил, Сейди се оказа по-бърза. Хвърли своя жезъл и той се преобрази на каня (граблива птица), огромна като птеродактил.
Съвсем в стила на сестра ми. Тъкмо направя нещо наистина страхотно, например се превърна във воин сокол, и Сейди се запретва да се надпреварва с мен. Канята й разпери грамадни криле и заплющя с тях из въздуха. Меншиков и демоните му направиха задно кълбо на плажа.
— Две големи птици! — изръкопляска Ра.
— Пази ме, Картър. — Сестра ми извади Книгата на Ра. — Трябва да започна заклинанието.
Помислих си, че великанската каня се справя доста добре с пазенето, но въпреки това излязох напред и се приготвих за битка.
Меншиков се изправи на крака.
— При всички положения, Сейди Кейн, си започни магийката. Толкова ли не разбираш? Този затвор е създаден от духа на Хепри. Ра е дал частица от собствената си душа, способността да се преражда, за да държи Апоп окован.
Сестра ми изглеждаше така, сякаш той я е ударил по лицето.
— Последният скарабей…
— Именно — съгласи се Меншиков. — Един — Хепри, третата душа на Ра, е умножил всички тези скарабей. Демоните ми ще ровят и ровят из обвивките и накрая ще го намерят. Той е сред малкото живи скарабей и веднъж да го смажем, Апоп ще излезе на свобода. И да го призовете обратно при Ра, Апоп вече ще бъде на свобода. Пък и Ра е немощен, къде ти ще се бие! Апоп ще го погълне, както е предсказано в древните пророчества, и Хаосът ще разруши веднъж завинаги Маат. Няма как да победите.
— Ти си безумец — изрекох с глас, много по-плътен от обикновено. — Ти също ще бъдеш унищожен.
Видях пречупената светлина в очите му и проумях нещо, което ме разтърси до дън душа. Точно като нас, Меншиков не искаше всичко това. Беше живял със скръбта и отчаянието си толкова дълго, че Апоп бе осакатил душата му и го бе направил затворник на собствената му омраза. Владимир Меншиков се преструваше, че злорадства, но не изпитваше никакво тържество. Дълбоко в себе си беше ужасен, сломен, нещастен. Беше поробен от Апоп. Чак ми домъчня за него.
— Вече сме мъртви, Картър Кейн — каза той. — Това място никога не е било предназначено за хора. Не го ли чувстваш? Могъществото на Хаоса се просмуква в телата ни, изсушава душите ни. Аз обаче имам по-големи планове. Човек, приютил в себе си бог, може да живее безкрайно, от каквото и да е болен, колкото и наранен да е. Апоп вече излекува гласа ми. Не след дълго отново ще съм здрав. Ще живея вечно!