— Съжалявам, Меншиков — казах и бях искрен. — Магьосници и богове трябва да са сплотени. Светът може и да се нуждае от обновление, но си струва да го запазим. Няма да допуснем Хаосът да победи.
После се случиха много неща едновременно. Сейди отвори свитъка и зачете. Меншиков кресна: „Напред! В нападение“, и демоните се втурнаха към нас. Грамадната каня разпери криле и отби струя зелен огън от жезъла на руснака, която вероятно би изпепелила на място Сейди. Спуснах се да й помогна, а Дежарден измагьоса смерч, който се уви около тялото му и полетя към Влад Меншиков.
Започнах да тъпча демоните. Съборих един с остра като бръснач глава, сграбчих го за глезените и го завъртях като оръжие, с което накълцах съюзниците му и ги превърнах в купчини пясък. Грамадната каня на Сейди сграбчи в ноктите си още два и ги метна в реката.
През това време Дежарден и Меншиков се издигнаха във въздуха, вкопчени един в друг вътре в смерча. Започнаха да се въртят един около друг и да се обстрелват със струи огън, отрова и киселина. Които от демоните се приближиха, се стопиха на мига.
Насред всичко това Сейди продължаваше да чете Книгата на Ра. Направо не знам как се беше съсредоточила, но изричаше кънтящите думи с ясен висок глас. Тя призова зората и пукването на новия ден. Около краката й плъзна златиста мъгла, която се заизвива между сухите скарабеи, сякаш търсеше живот. Целият плаж потрепери и Апоп ревна разгневен някъде от дълбините.
— О, не — кресна зад мен Ра. — Зеленчуци!
Обърнах се и видях, че един от най-големите демони се качва на лодката на Слънцето — и в четирите му ръце имаше страховити ножове. Ра му кресна и след като се отдалечи с немощна крачка, се скри зад огнения си престол.
Метнах главата като острие на бръснач сред тълпа от негови приятели, грабнах копието на друг демон и го хвърлих към лодката. Ако го бях направил само аз, заради пълната си липса на умения за мятане сигурно щях да нараня бога на Слънцето, което щеше да си бъде доста притеснително. Добре че новата ми великанска форма имаше мерник, достоен за Хор. Копието прониза четириръкия демон право в гърба. Той изпусна ножовете, залитна към края на лодката и цопна в Реката на нощта.
Ра се надвеси над перилата и му кресна още веднъж — за всеки случай.
Смерчът на Дежарден още се въртеше. Не виждах кой от магьосниците има надмощие. Канята на Сейди правеше всичко по силите си да я пази, като разкъсваше с клюн демоните и ги смачкваше с огромни нокти. Кой знае как, сестра ми успяваше да не се разсейва. Златната мъгла стана по-гъста, докато се разпространяваше над брега.
Оцелелите демони преминаха в отстъпление точно когато Сейди изрече последните думи на заклинанието:
— Хепри, скарабеят, който възкръсва от мъртвите, прераждането на Ра!
В миг Книгата на Ра блесна и изчезна. Земята изтътна и от камарите мъртви обвивки във въздуха се издигна един-единствен скарабей, жив златен бръмбар, който полетя към Сейди и кацна върху дланите й.
Тя се усмихна тържествуващо. Почти се осмелих да се надявам, че сме победили. Точно тогава пещерата се огласи от съскащ смях. Главният лектор Дежарден изгуби власт над смерча и полетя към лодката на Слънцето, после се блъсна в носа й толкова силно, че счупи перилата, просна се и не помръдна повече.
Владимир Меншиков се спусна на земята и се приземи приклекнал. Мъртвите скарабей около краката му се разтвориха и се превърнаха в кървавочервен пясък.
— Блестящо — каза той. — Блестящо, Сейди Кейн!
Руснакът се изправи и към тялото му сякаш се устреми цялата вълшебна енергия в пещерата: златната мъгла, червената светлина, светещите йероглифи, които се вляха в него, все едно той ги е притеглил като черна дупка.
Повредените му очи се изцериха. Мехурите по лицето му изчезнаха и то стана гладко, младо и красиво. Белият му костюм си се закърпи сам, а платът се обагри в тъмночервено. Кожата му се нагъна и аз видях изтръпнал, че по нея растат змийски люспи.
Ра промърмори от лодката на Слънцето:
— О, не. Трябват зебри.
Целият плаж се покри с червен пясък.
Меншиков протегна ръка към сестра ми.
— Дай ми скарабея, Сейди. Ще се смиля над вас с брат ти. Вие ще живеете. Уолт също.
Тя стисна скарабея. Аз пък се приготвих да нападна. Дори в тялото на великан — воин сокол, — усетих как енергията на Хаоса става все по-мощна и мощта й пие от силите ми. Меншиков ни беше предупредил, че никой от обикновените простосмъртни не може да оцелее в тази пещера, и аз му вярвах. Не разполагахме с много време, а трябваше да спрем Апоп. Дълбоко в себе си бях приел, че ще умра. Сега действах заради приятелите ни, заради семейство Кейн, заради целия свят на хората.