— Не можеш да ни оставиш сами — проплака и Лиз. После кресна пискливо на Баби: — Разкарай се оттук, ужасна разпенена маймуно! Приятелката ми не иска да те унищожава, но… но ще го направи!
Баби се озъби. Наистина си беше разпенен след нападението срещу козметичния магазин и миришеше прекрасно. По сребристата му козина бяха полепнали перли за вана и шампоани в най-различни цветове.
Нехбет не ухаеше толкова добре. Беше кацнала на стълба на една улична лампа наблизо и изглеждаше така, сякаш е била нападната от всичката храна, приготвяна от фирмата „Уест Корнуол“. От пернатата й дреха висяха парчета шунка, сирене и картофи, свидетелстващи за подвига на храбрите омагьосани банички и закуски, жертвали краткия си живот, за да я спрат. Косата й беше украсена с пластмасови вилички, салфетки и розова вестникарска хартия. Виждаше се, че на Нехбет й иде да ме разкъса на парчета.
Единствената добра новина: помагачите на Баби явно не бяха успели да се измъкнат от железопътната гара. Представих си как полицаите долепват пълчищата оплескани със закуски песоглавци към полицейските автомобили и им щракват белезници. Това донякъде ме поободри.
Нехбет се озъби.
— Ти, Сейди Кейн, ни изненада на гарата. Няма как да не призная, справи се добре. И да ни доведеш на този мост… хубаво си се сетила. Ние обаче не сме чак толкова слаби. Нямаш сили да продължиш битката с нас. Щом не можеш да ни победиш, не ти трябва да вдигаш от сън Ра.
— Би трябвало да ми помагате — упрекнах я аз. — А не да се опитвате да ме спрете.
— Уууу! — излая Баби.
— Точно така — съгласи се богинята лешоядка. — Силните оцеляват и без чужда помощ. А слабите трябва да бъдат убити и изядени. От кои си ти, детето ми? Признай си, ама честно.
Истината? Още малко, и щях да се строполя. Мостът сякаш се въртеше под мен. И на двата бряга на реката виеха сирени. При загражденията дойдоха още полицаи, но засега не правеха опити да ги преминат.
Баби оголи зъби. Беше толкова близо, че усещах миризмата на покритата му с шампоан козина и ужасния му дъх. После видях очилата на дядо, които още бяха закрепени отгоре на главата му, и отново се вбесих.
— Хайде да те видим — казах. — Вървя по пътя на Изида. Само да ме ядосаш, и ще те унищожа.
Успях да накарам жезъла да пламне. Баби отстъпи назад. Нехбет настръхна върху стълба на лампата. За миг очертанията им потрепериха. Реката наистина ги лишаваше от сили и отслабваше връзката им със света на простосмъртните точно като смущение, каквото чуваш по мобилния. Но това не беше достатъчно.
Нехбет явно бе забелязала отчаянието върху лицето ми. Беше лешоядка. Веднага усещаше, ако с някого е свършено.
— Добро последно усилие, детето ми — каза тя почти с уважение, — но не ти е останало нищо. Нападай, Баби!
Богът песоглавец се изправи на задни крака. Приготвих се да нападна и да пусна последната мощна струя енергия — да я взема от жизнените си сили с надеждата да превърна на пара боговете. Трябваше да се постарая Лиз и Ема да се спасят.
Точно тогава зад мен се отвори вратата на лимузината. Бес оповести:
— Никой няма да напада никого! Освен аз, разбира се.
Стресната, Нехбет изпищя. Обърнах се да видя какво става. Веднага ми се прииска да си прогоря очите и да ги изтръгна от главата си.
Лиз издаде звук, все едно се дави и ще повърне.
— Господи, не! Не може така!
— Хрр — викна и Ема на съвършен песоглавски. — Накарай го да спре!
Бес наистина си беше облякъл страшните дрехи. Покатери се върху покрива на лимузината и застана там с разкрачени крака и ръце на кръста — точно като Супермен с тази разлика, че беше само по бански.
Заради хората със слаби сърца няма да влизам в подробности, но както стоеше в цял ръст от един метър, Бес, който беше само по син бански, беше изложил на показ цялата си отблъскваща физика: огромното шкембе, косматите крайници, ужасните ходила, гнусните увиснали гърди. Представете си най-големия грозник, когото сте виждали някога на плажа, страшилище, на когото би трябвало да му е забранено да носи бански. Бес изглеждаше по-зле и от него.
Не знаех какво друго да кажа освен:
— Я си облечи нещо!
Бес се засмя, изкикоти се, все едно ми заявяваше: „Ха-ха! Страхотен съм, нали?“.
— Първо да си отидат онези там — отсече той. — Или ще се видя принуден да ги изплаша така, че да се скрият в Дуат.